Веднъж Амон по време на пътуването си спрял в един манастир, за да пренощува. В пустинята, той бил известен като човек със свят живот, така че монасите много му се зарадвали.
Точно по това време в манастира имало скандал. Станало известно, че един от монасите води в килията си тайно блудница. Възмутени монасите искали сами да накажат безобразника, но след това решили, че е по-добре да се обърнат към Амон и да му оставят той да съди. Светецът се съгласил.
Изплашеният монах скрил жената под една празна бъчва. Когато Амон влязъл в килията, той веднага разбрал, къде е скрита блудницата. Но вместо да изобличи блудника, седнал на бъчвата и накарал монасите да претърсят килията.
Разбира се, обискът не дал никакъв резултат. Тогава Амон попитал монасите:
– За какво ме доведохте тука?
Обезкуражени монасите поискали прошка от монаха, чиято килия претърсвали и се оттеглили.
А Амон го хванал за ръката, посочил бъчвата и казал:
– Помисли за душата си, братко.
После си излязъл, като затворил вратата на килията.