Хората се раждат, живеят, женят се, добиват деца, умират и това всичко, като че ли правят на сън. Ако човек не се събуди никога няма да разбере красотата и очарованието на живота.
Една история ми направи силно впечатление. Баща чука на вратата на сина си:
– Сине, ставай, събуди се!
– Не искам, татко.
– Време е за училище, ставай! – крещи бащата.
– Не искам да ходя на училище. – отговаря сина.
– Защо? – недоумява бащата.
– По три причини, – казва сина. – Там ми е скучно, дразнят ме и трето мразя това училище.
Но бащата продължава да упорства:
– Тогава аз ще ти назова три причини, поради който трябва да отидеш на училище. Първо това е твое задължение, Второ ти си на 45 години. И трето ти си директор на това училище.
Станете, събудете се! Вие сте вече възрастни. Оставете играчките за децата.
Единственото, което хората искат е да им върнат играчките. Нима не сте чували реплики като: Върнете жена ми. Върнете ме на старата работа. Върнете ми изгубените пари. Върнете ми доброто име и миналите успехи…..
Това на тях им е нужно. Те искат да получат обратно старите си играчки.
Например хората не желаят напълно да се възстаноявят след боледуване, те искат само утешение, защото лечението е свързано с много болка.
Събудете се! Ако вие не се възползвате от това повикване, съжалявам, никой не може да ви помогне. Една арабска пословица гласи: „Градинските рози и блатните тръни се захранват от един и същ  дъжд“.

Стояха двамата един до друг. Той не искаше тя да си тръгне. И й каза:
– Не се отивай. Обичам те!
– Но ти не ме познаваш…. – смутено каза тя.
Той настойчиво продължи:
– Има два типа мъже. Първите още преди да са се влюбили, се стараят да разберат как тя яде сандвича си, как реши косата си, какви дреболии я притесняват, за какво се гневи на баща си и всякакви други истории-легенди, които се разправят за избраницата му. Другите пък, аз съм от тях, се влюбват, без да знаят почти нищо за девойката.
– Значи си влюбен в мен, защото изобщо не ме познаваш? Наистина ли наричаш това любов?
– Такава е любовта, която дава всичко на човека.
– Значи след като видиш как ям сандвич и с какво си закичвам косата, любовта ти ще секне?
– Не, тогава нашата близост ще се задълбочи, ще се превърне в желание на телата ни, в щастливи спомени, които обвързват.
Настъпи тишина.
– Как така ме обичаш, без да ме познаваш?
– Понеже си красива… Понеже си представям, че ще бъдем щастливи… Понеже ще мога всичко да споделям с теб, без да се срамувам. ….

На една година човек е като цар, носят го и всички го прегръщат и целуват.
На две или три години той е като прасе, което рови из боклуците.
На десет подскача като козле.
На двадесет е като цвилещ кон, кичи се и си търси съпруга. Ожени ли се прилича на магаре, носи тежки товари.
Стане ли баща, добива смелост на куче, за да осигури прехраната на семейството си.
Когато остарее накрая е приведен като маймуна.

Един юноша възроптал против идолопоклонството и баща му го завел при царя. Владетелят посъветвал младежа:
– Щом не искаш да се покланяш на образи, боготвори тогава огъня.
Младият мъж се засмял:
– Тогава по-добре да почитаме водата, тя потушава огъня.
Царя примирено вдигнал рамене:
– Тогава почитай водата.
Младежът не спрял до тук:
– А защо не вятъра, той разпръсква облаците?
Царя незнаейки какво да каже вече, безпомощно добавил:
– Тогава почитай вятъра
Младежът започнал да се залива от смях:
– По добре да почитаме човека, той носи вятъра.
Логиката на този спор ни води само към едно, идеята, че Твореца е създал нас и всичко около нас. Тогава как мислите, на кого трябва да се покланяме?

Тази история е за едно момче на име Монти. Когато бил на 16 години трябвало да напише съчинение за това, какъв иска да стане като порасне.
Монти дълго се трудел и прекарал много часове в описание на мечтата си. Той искал да стане собственик на ранчо.
В рамките на десет страници описал и най дребните детайли на ранчо разполагащо се на 400 акра земя. Нарисувал плана му, разположението на сградите, конюшните и пътищата. Направил доста подробен план на къща, която искал да построи на площ от 8 хил кв. метра. На другия ден Монти предал съчинението на учителя си.
Три дена по-късно учителят върнал работата му с една голяма двойка и послепис: „Остани след урока“. След края на часа момчето попитало учителя си:
– Защо сте ми поставили двойка?
– Защото такава мечта е неосъществима за такова момче като теб. Ти трябва да имаш много пари, за да имаш такова ранчо. А пари имаш ли? Не! Ти си от бедно семейство. Няма никаква възможност, за да се осъществи мечтата ти. Ето какво ще ти кажа. Иди си в къщи и напиши друго съчинение, в което ще опишеш по-реална мечта и тогава ще ти поставя друга оценка.
Момчето се върнало в къщи и попитало баща си за съвет. Ето какво му казал баща му след като изслушал сина си:
– Сине, боя се, че не мога да ти дам съвет. Мисля, че това трябва да решиш сам. Имам чувството, че това ще бъде много важно решение за теб.
Монти размишлявал над думите на баща си цяла седмица. Накрая се върнал при учителя си със същото съчинение и му казал:
– Нека остане двойката щом смятате така, но аз ще запазя мечтата си.
Минало време. Монти завършил училище. Тази история той разказвал на една група, като накрая завършил с думите:
– Разказах ви тази история, защото вие сте в моя дом с площ  от 4 хил. кв. метра, намиращ се в ранчо с площ  200 акра. А съчинението е окачено в рамка над камината.
Монти продължил:
– Най удивителната част на историята се заключава в това, че преди три години, през лятото, моят учител доведе тук 30 ученика и те ми бяха на гости.
Преди да си тръгнат учителят ми каза:
– Послушай ме , Монти, какво ще ти кажа сега. Когато бях твой учител, аз бях крадец на мечтите. Съжалявам, че съм откраднал тогава много детски мечти, но се радвам, че ти намери смелост да защитиш своята мечта.
Не позволявайте на никой да ви открадне мечтата. Каквото и да ви говорят, следвайте сърцето си.