Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновена група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

– Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

–  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

– Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

– И още как, –  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.

Познаваме ли я добре? Или очакваме да ни връхлети и гледаме как се потвърждават негативизмите на околните. Някои от тях дори не знаят какво означава да си стар. За тях е достатъчно да чуят охканията и оплакванията на по-възрастните, за да заключат, че това е неприятен период от живота на човека.
Но дали това е така?
Глупаво е хората да смятат, че възрастта върви ръка за ръка с изкривявания, съсухреност, немощ, бастун, очила, ревматизъм и забравяне.
Това е нелепо!
Възрастта няма нищо общо с това.
Нормалната старост означава сила, красота, радост, решимост, ясен поглед и крайници без болки.