Не всички съвременни архитекти са абсолютни гении, като, например, Заха Хадид и Норман Фостър. Някои от авторите изграждат напълно ужасни сграда, които не могат да се гледат без валериан. Днес ще ви разкажа за една от тях – Habitat-67 – дом мравуняк в Монреал.
Жилищна сграда Habitat-67 в Монреал, в Канада, изглежда като мравуняк или купчина на термити. Тя се състои от множество малки правоъгълни блокове, които са монтирани един над друга в произволен ред, оставяйки дупки, луфтове и огромна част свободно пространството.
Външният вид на сградата Habitat-67 е резултат от смел архитектурен експеримент, който се е провел в Монреал през шейсетте и седемдесетте години.
Тази конструкция от 146 апартамента е построена през 1967 г. за Световното изложение, проведено в същия канадския град.
Сграда Habitat-67 е проектиран от 24-годишният архитект Моше Сафдие, за когото тя е била дипломна работа. Може би, тя да изглежда експериментална и необичайна, но сега ѝ слагаме етикет – ужасна.

Оригиналността на този музей се крие във факта, че има доста необичайно местоположение за такива сгради – в бившата водонапорна кула. Той е построен и проектиран от каталунския архитект Илдефонсо Серда през 1850 г., и е предназначен за добиване на питейна вода за жителите. След възстановяването му през 2003 г., през май бил открит интерактивен музей във Валенсия, който се намира в близост до парк Кабесера.
Сред експонатите на музея са включени различни шедьоври на световното изкуство, археологически, исторически документи, както и снимки и рисунки. Колекциите са разделени в осем периоди: древноримски; мавритански; епохата на Средновековието; христиански; по време на управлението на династията на Бурбоните; по време на икономическия подем на града; в близкото минало и настоящето.
Представянето на колекциите се допълва от мултимедийни материали, които възпроизвеждат различни събития от миналото и дава възможност на всеки да се потопи в света на значими исторически събития в този провинциален град.
Също така, можете да видите жителите на града, който преди това са живели в този град и дори да общувате с тях чрез иновативните компютърни технологии. За да се изпълни това на практика, в историческия музей на Валенсия има специални автономни кабини, които са оборудвани с монитори и са посветени на различни исторически периоди. Екраните показват филми за различни епохи от живота Валенсия – като се започне от античния период и завършват в наши дни.
Основният музеен експонат е „Машината на времето“, с която можете да се пренесете във всеки момент от историята на града. Музеят е създаден със съдействието на известни историци на Валенсия, така че експозиция на музея, максимално точно представя реалните исторически факти на града в продължение на двадесет и две столетия.
В музея освен постоянната експозиция се представят и временни изложби. Съществува и зона с универсално предназначение, в която се провеждат майсторски класове за обучение, научни събирания, семинари и конференции. Главната отличителна черта на музея във Валенсия се състои в това, че съчетава  древни археологически находки с автентични исторически документи, които са традиционно допълнения към всеки исторически музей.
Всеки турист, който посещава тази забележителност, изпитва уважение към интересна и сложна история на този красив град, а също така разбира обичаите и културата на гостоприемство по всяко време на народите.

В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.

Италианският архитект Емануил Боарето е проектирал най-дълбокият басейн в света, наречен Y-40, който скоро бил открит в СПА-курорта Montegrotto Terme Hotel Terme Millepini, Италия.
Басейна е предназначен за обикновени плувци на дълбочина 10 метра и за водолази на дълбочина 40 метра. Площта на повърхността на водата е 21 на 18 метра, а общия обем вода 4300 къбични метри. Дълбоката част е оформена като цилиндър, облицован с специални плочки, които издържат 4 атмосфери налягане и е осветен с множество прожектори.
Като допълнение към възможностите за гмуркане на 40 метра, Y-40 притежава и някои уникални особености. Басейна се пълни с термална вода с постояна температура от 32-34 градуса, а по него можете да преминете през специална стъклена пътечка и да наблюдавате гмуркането на водолазите.

Някои от тези сгради са били построени като конвенционални жилищни домове. Известна част от тях са предмет на изкуството. Обединява ги това, че всички изглеждат като фантастични къщи на героите от приказките.
Сградата, която се нарича „най-високата чайна къща“ се намира в Япония, в префектурата на града Тино. Тя е създадена от архитекта Теронубу Фухимори. Конструкцията се състои от елементи, които напомнят на традиционната японска чайна, но оригиналът е с дълги високи пилони, на които тя се закрепва. Малко повече от 2.6 квдратни метра е площта на дом, стените са изградени от бамбук и украсени с циментова замазка. Сградата разполага с три прозореца, които предлагат красива гледка към долината в близост до родния град на архитекта. Всичко това прави тази сграда да изглежда като приказна къща, където Лудия Шапкар и Алис са се срещнали на чаено парти.
В Португалия, в град Фари се намира следващата приказна къща. Тя е разположена между два огромни камъни и напомня скала, разтваряща се и превръщаща се в невероятен дом.
Друга малка къща, която разполага с вълшебен вид изглежда, като че ли загубена сред огромния пейзаж на един от исландските острови. Има информация, че тя, заедно с парцела е подарена на певицата Бьорк и допринася за насърчаването популяризацията на културата на Исландия.
Създадените съоръжения от художника Патрик Дохърти, амбициозни скулптор, са изработени от клони на дървета и се намират в Съединените щати, в град Уако, Тексас. Те създават впечатление за зимна приказка. Покрити с торф триъгълните къщи продължават традицията на многовековното построяването на къщи в Исландия.
Крал Лудвиг II в Германия в края на деветнадесети век е построен замъка Нойшванщайн. И оттогава, той е любим обект за посещение на милиони туристи от цял ​​свят, а също така е послужил като творчески импулс за създаване в Дисниленд на замъка на Спящата красавица.