По време на едно от изказванията на Бор пред Академията на науките в Русия му задали въпрос:
– Как успяхте да създадете такова първокласно училище за физици?
Бор казал:
– Това стана, защото аз никога не съм се срамувал и колебал да казвам на учениците си, че съм по-глупав от тях.
Лифшиц, който превеждал на Бор, превел тези му думи така:
– Това стана така, защото аз никога не се стеснявах да кажа на учениците си, че те са глупаци.
Залата се взривила от смях. Лифшиц попитал Бор още веднъж какво е казал, след което се извинил на аудиторията за грешката си.
– Това не е грешка на езика, – възразил Пьотър Капица от мястото си. -Тя изразява принципите различия между школата на Бор и тази на Ландау, към която принадлежи Лифшиц.
Репликата на Капица предизвикала бурни аплодисменти. Бор и Ландау се смеели по-силно от всички останали.

Краля много обичал майка си. В нейна чест той учредил нов празник – Ден на майката.

Тържественият ден настъпил. На площада били изложени произведения на изкуствата, прославящи любовта на майката. Цял ден поети и музиканти възхвалявали майчинството, но краля бил недоволен:

– Никой не може достойно да прослави майката! Нима в страната няма истински  творци?

– Вие не сте прав Ваше Величество! -казал внезапно непознат младеж.

– Как се осмеляваш да ми противоречиш! – разсърдил се краля. – Тогава покажи какво си донесъл ти за празника. Надявам се, че си създал нещо действително истинско?!

– Не съм донесъл нищо, защото… – започнал младежа.

– Рискуваш главата си! – гневно прекъснал краля юношата.

Но младежа спокойно продължил:

– Любовта на майката е недостижима, за това четката на художника и перото на поета не могат да я опишат и наполовина. Всичко велико и прекрасно на Земята е създадено благодарение на майката. Майката е осмото и най-велико чудо в света, защото седемте чудеса са създадени от творци, които е родила и възпитала майка.

Младежа замълчал, а хората го наградили с гръмки аплодисменти.