Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

Да се смееш без причина, това е признак ….. Но това твърдение не се отнася за жителите на Аравийския полуостров. При тях расте необикновенно растение. Не случайно го наричат цветето на смеха.
Тези необикновени цветя имат семена употребяването, на които предизвикат у вкусилия ги неудържим половин часов смях, след което човекът заспива.
Месните жители употребяват това растение като обезболяващо при зъбобол. След приемането му се наблюдава възбуждане, обърква се говора, човекът започва да се смее, губи памет, периодите на апатия се сменат с шумна активност. Може да се появи бълнуване, пристъп на агресия, след което човек дълбоко заспива. Преобладаващите сънища имат сексуално съдържание.
Когато се събудят хората има махмурлук и илюзорна престава за станалото. Разбира се тези свойства на цветето не са останали незабелязани от любителите на опиати. Листата на растението се използват за пушене, в следствие на което се получава леко опиянение. Корените и семената на цветето на смеха се смилат, смесват се с вода и се пият. Полученият опиат от цвета добавят към марихуаната за усилване на действието.

За енергичността на ярославския селянин е писал още Гогол.
Още от древни времена ярославци се характеризирали като хора, за които не е свойствена апатията, вялостта и сънливостта. Но те не познавали с такива характерни руски качества като не припряност, задълбоченост, съобразителност.
Активността им достига до крайност и това не е учудващо. Отдавна Ярослав се нарича града на съкровищата. Погледнеш надясно, някой изкопал вана със златни монети, обърнеш се назад, друг се опитва някакъв стар сандък да отвори.
Наистина, от много отдавна ярославци ги наричат „кукувичи деца“, намеквайки за тяхната подвижност и способност без да се колебаят да напуснат родната земя.
И за тези качества има историческо обяснение. Ярослав се намира на кръстопът на древни пътища – волжския маршрут от викингите към арабите.
През средата на XVI век тук възниква главното кръстовище на търговските пътища в Русия.
Движението примамвало ярославецът към нов живот, откривали му се нови хоризонти. Неуморно търсели по-добър живот. Те не престават и до днес, но в вече във всички страни.

Ако мислите, че скуката е еднаква, вие грешите.
Психолозите са идентифицирали не по-малко от пет отделни видове скука, добавяйки през 2013 г. нов вид, който се отличава със силно усещане на апатия.
Ето и другите видове скука.
Безразлична скука, състояние на релаксация и умора, но при това и бодрост.
Съмняваща се скука, когато човек иска да направи нещо, но не знае какво.
Търсещата скука е съпроводена с активно размишляване за това, което искаш да направиш.
Реагираща скука – чувството на депресия, гняв или агресия.
Според учените, последния тип, а също и скоро определената апатична форма на скука са много вредни за здравето в сравнение с другите видове.