Един мъдрец разказал на слушателите си един анекдот. Цялата аудитория избухнала в смях.
След няколко минути той им разказал пак същия анекдот. Само няколко души се усмихнали.
Мъдреца трети път им разказал същото, но сега никой не се засмял. Тогава старият човек се усмихнал и казал:
– Не можете да се смеете постоянно на една и съща шега тогава, защо плачете по един и същи повод постоянно?

Анекдоти се разказват относно педантичността на равините в техните сделки.
Живял някога един равин в южните градове. Минали от там двама мъже и му оставили две мери ечемик, но когато си тръгнали, го забравили.
Той засял ечемика и всяка година пазел реколтата.
Седем години по-късно мъжете се върнали в същия град. Равина ги познал и им казал:
– Вземете си дължимото.
За равините не само явната, но и всяка измама е забранена. Според тях има седем вида крадци, но най-големият сред тях е този, който мами ближния си. Бог ненавижда оня, който говори едно с устата си, а друго е в сърцето му.

Известен е един анекдот, свързан със Суворов.
Великият Суворов всички свои донесения е диктувал на първия срещнат адютант. Веднъж капитан Черевин писал под негова диктовка описанието на някаква битка срещу турците. Донесението било завършено, когато капитан Черевин забелязал на Суворов, че не е отбелязан броят на ранените и убити турци.
— А какво мислиш ти — попитал Суворов, — колко са техните ранени и убити?
Черевин, знаейки, че Суворов обича положителните отговори, отвърнал направо:
— Три хиляди сто деветдесет и девет.
— Обърни твоите цифри. Колко ще излезе?
— Девет хиляди деветстотин и тринадесет.
— Тогава така и пиши! Голяма работа — бива ли да жалим турците?