Това бе едно специално отделение. Тук лежаха всички с диагноза остра левкемия четвърта степен. Хората не бяха много, но за това пък имаха редица предимства пред другите болни.

При тях роднини и близки приятели можеха да влизат по всяко време. Те често се оплакваха на доктор Каменов:

– Какво можем да си говорим с тях. Те знаят, че са обречени …..

Но те идваха, усмихваха се и се опитваха да развеселят нещастника.

Каменов се радваше, когато ги виждаше, че отново идват. Понякога разказаните вицове и веселите истории от ежедневието стопляха атмосферата и се появяваше искрена, заразяваща усмивка върху устните на Пепа.

Тя бе постъпила отскоро в отделението, но изглежда тези посещения ѝ вливаха нова радост и удовлетворение.

На Пепа ѝ омръзна да лежи и тя на третия ден започна да се разхожда из стаята, дори седна до прозореца.

Когато я завари станала, Каменов и се скара:

– Вие не трябва да ставате!

– Това ще промени ли нещата, – усмихна му се Пепа.

– Не, – Каменов се обърка, – но не може да ходите. Анализите от изследванията ви са на труп. Вие не можете да живеете, а сте започнали и да ставате …..

Времето, което ѝ бе отпуснато да живее мина и Пепа не умря. Дори с апетит изяде наденицата и бананите, които ѝ донесоха. Самата тя се чувстваше добре.

Камен тъжно клатеше глава. Пепа му се чудеше.

Тестовете не се промениха. Кръвта капеше в леко розово, но въпреки всичко Пепа започна да ходи във фоайето и да гледа телевизия.

Каменов я съжаляваше. Любовта изисква да донасяш радост на другите, но на него това му бе много трудно.

– Докторе, какви бихте искали да бъдат моите тестове? Може би такива? – и тя бързо написа на едно листче някакви букви и цифри, а после съчувствено погледна Каменов и отиде в стаята си.

Сутринта малко след девет Пепа нахлу в кабинета на Каменов. Тя размахваше някакъв лист и възторжено викаше:

– Това са новите изследвания. Те се оказаха такива, каквито ви бях написала на листчето.

Каменов я погледна тъжно, но нищо не каза.

След няколко дни Пепа почина, а лекуващият я лекар преместиха в общото отделение. Там поне хора не умираха.

Тази жена на прага на смъртта получи Божията благодат. Всеки един ден за нея бе едно изключително чудо.

Колко много грешим, когато обезсърчаваме и не даваме място на радостта в живота.

Учени са разкрили невероятни способности на кафето. Оказва се, че тази прекрасна напитка различно влияния върху човешкото тяло.

Група американски учени смятат, че цялата работа е в гените. Експертите са успели да обяснят, защо едни хора след като пият кафе не могат да затворят очи, а други мигновено заспиват.

Северо-Западният университет в Чикаго е направил свое собствено изследване по въпроса. В мащабният експеримент били използвани резултатите от анализите на десет хиляди европейци.

Оказало се, че у хората се срещат гени, имащи по-ниски нива на химически вещества в кръвта, особено след като са изпили поне една чаша кафе.

Работата се състои в това, че именно тези вещества способстват за мигновения ефект при употребяването на кафе.

С други думи, така напитката действа много по-бързо и на човек по-малко ми се иска да спи.

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.