Аугуст Хорх, инженер и основател на автомобилната компания Horch, е бил принуден да я напусне през 1909 г. заради различия с акционерите. Хорх веднага организирал друго предприятие, но в началото не могъл да му измисли друго име.
Синът му просто превел немската дума «Horch“, която означава „слушай“ на латински и се получило «Ауди». През 1932 г. Audi погълнала Horch и още два завода DKW и Wanderer. Обединението на четирите дружества била причината да се появи известната емблема с четирите кръга.

Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.