Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора, през август, още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно – чревни проблеми – оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май – юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.
Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.