Немския ботаник Карл Гьобел имал познат художник.
Веднъж художникът помолил ученият да даде оценка на новата му картина „Грехопадението“.
Гьобел доста дълго наблюдавал картината и накрая заявил:
– Тази карти не става.Тя не съответства на историческата истина.
На изумения поглед на художника ученият отговорил:
– Сорта на ябълката, която Ева предлага на Адам е въведен само преди 80 години.
Като допълнение за това отрицание, можем да добавим, че никъде в Библията не се говори за ябълка, а за плод.

Върви си Адам из рая и гледа, Ева яде нещо с удоволствие. Приближава се до нея и я моли:
– Ева, дай да опитам!
Ева продължава да яде и изобщо не му обръща внимание. Адам гледна с нескрито любопитство и още по-настойчиво казва:
– Ева, дай и аз да опитам….
Ева спокойно дояжда „нещото“ и си облизва пръстите.
Змията гледа обезсърчена, недоволно клати глава и казва:
– Ето на, цялата Библия отиде на боклука.

– Мамо, разкажи ми как Бог е простил на всички.

– Видял Господ, че на хората им е тежко и ги пожалил. Изпратил им Спасител. Той ги научил как да живеят, за да им бъде добре.

– И аз ще се науча!

– И няма да правиш лоши неща? Няма да чупиш играчките на брат си, защото нямаш такива, а ще му даваш своите? Ето и хората преди две хиляди години отхвърлили програмата за спасение и започнали да затъват. Спасяват ги, а те се съпротивляват и искат и Спасителя си да унищожат.

– Бог пак ли им се е разгневил?

– Не, Той си знаел, че така ще стане. Кръвта на Христос се проляла на Голгота, но Той възкръснал и се възнесъл при Отца. Така тази история завършва добре.

– А защо толкова много хора страдат, има войни и глад?

– Потомците на Адам така привикнали да бъдат виновни, че не забелязали как Бог им е простил. Те продължават да живеят по старата програма, за това и се мъчат.

Мисля, че човек правилно трябва да си отговори на въпроса, не „Защо?“, не „За какво?“, не и „Кой е виновен?“, а защо всичко се прави така и за кого.

Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“

Според една легенда, Всевишният казал на Адам:
– Тръни и бодили щети ражда тя, – и очите му се напълнили със сълзи.
Адам му казал:
– Господарю, значи ли, че с магарето от една ясла ще ядем?
Тогава Той добавил:
– С пот на челото си ще ядеш хляба си.
И духът на Адам се успокоил.
Чрез труда си човек се издига над животинското царство.