Зоолозите за първи път са открили наличие на силни социални връзки при акулите. Въпреки, че са известни със свирепостта си, тези животни могат да образуват устойчиви социални групи.
Представата ни за акулите е хищници, които живеят сами. Както всички знаем, тези страшилища се обединяват само около предстоящ бърз улов.
Изследователите са описали четири вида групи, живеещи на едно място. При това животните са предпочели да бъдат със своите „приятели“, а не с някой от друг пол, възраст или размер. Всяка група се е състояла от 4-5 животни с различен пол. Учените предполагат, че такова обединение помага на акулите да защитят територията си и да се предпазат от агресията на събратята си.
Получени са данни, че акулите ловуват заедно, като всеки знае къде се намира жертвата и какво трябва да направи по време на самия лов. В групата се събира информация за това, което става наоколо, поведението на останалите, за да може лесно да се реагират срещи всеки натрапник.
Големината на мозъкът при акулите е равен на този при млекопитаещите, така че има достатъчно нервни ресурси, за да се формира социалното поведение на акулите.
Учените предполагат, че и при други видове могат да се наблюдават стабилни социални отношения.