Децата бяха притихнали в стаята. Влезе учителката и им се усмихна.
– Какви искате да станете, когато пораснете? – попита тя.
Децата наскачаха веднага и се чуваха тънките им гласчета:
– Полицай.
– Лекар.
– Филмова звезда
– Шоумен.
О, желанията бяха най-различни.
Само Милчо седеше и мълчеше.
Учителката се обърна към него:
– Какво е твоето желание? Кажи ни, не се срамувай!
Милчо се изправи и смутено запристъпя на едно място.
– Искам да стана автомонтьор или боклукчия …
Децата ахнаха.
– А защо искаш да станеш такъв? – попита учителката.
– За да мога да се цапам.
Учителката го разбра. Когато бе малка често ѝ се караха, че пак си е изцапала дрехите.
А сега си представете, че пред вас е Исус Христос и го попитате:
– Какъв искаш да стана, когато порасна?
Може би отговорът Му ще ви изненада:
– Искам да бъдеш слуга.
Звучи някак унизително, сякаш нямаме никакво достойнство, но …
Не е ли насърчително да бъдем Божи служители?
А какво означава това?
За да сме служители на Бога, трябва да слугуваме на хората.
Когато слугуваме, първо мислим за този, на когото се опитваме да служим.
Служителите, които са честни и почтени в работата си, почитат Бог.
„Който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички“.