Той изпитваше съжаление към тези възрастни хора, които се преструваха, че живеят в друг век, и заявяваха на всеослушание, че не могат да живеят в своето време.
Желаеха поне за миг да се потопят в очарованието на чуждия живот. Така те явно прикриваха своята вътрешна празнота.
Той си спомни разговора на двете жени в автобуса. Те споделяха радостта си от мечтаенето да бъдат в друга епоха. Какво удовлетворение може да получи човек от въображаемия живот в миналото?
Това е бягство от действителността. Но от какво бягаха по-точно? Може би от неудовлетвореността в себе си?
Всички живеят в непрекъснато напрежение, което не ни оставя на спокойствие нито за миг и стига до страх. Подобно състояние на духа не може да се компенсира с никакви хитрости или модерни технологии.
Може ли само върху това да се гради животът?
Пред него, както и пред другите хора, сега стоеше въпросът как ще живее по-нататък. Дълги години светът бе потопен в страх пред възможността за война. В началото имаше безизходица, бягство от действителността, дори от самия себе си. По-късно чувството на обреченост се притъпи. В глъбините на душата остана само някаква смъдяща рана. Но и нея престанаха да забелязват, свикнаха с тази тъпа болка…
„Няма нищо странно в появата на Мечтателите“, –  рече си той.
Та нали самият той живееше извън действителността, потопил се в света на своите книги и ръкописи.

Проверките бяха зачестили. Магазинерите бяха изтръпнали. Треска тресеше собствениците на малките магазинчета . Мълвата прехвръкнала от съседните села зловещо нашепваше: „Когото хванат, изобщо не му прощават!“
Тази сутрин слънцето едва бе разкъсало облачната завивка, когато един господин, в черен костюм със снежно бяло риза и малко кожено куфарче слезе от автобуса. Очите му скрити под събраните му гъсти вежди, неприветливо оглеждаха малките струпани магазинчета на центъра.
Дали защото беше още рано или хората не бързаха да отварят, но само едно малко магазинче бе отворило вратата си. Мъжът веднага се насочи натам.
Вътре една закръглена жена около петдесетте, подреждаше стоката и бършеше праха по рафтовете. Мъжът се изкашля и грубо отсече:
– Аз съм от……
Жената изтръпна. Тя не чу повечето от думите му, но след като хвърли уплашен поглед към документите, които й представи господина, разбра какъв е.
Още не беше отворила уста, за да му отговори и народа започна да се изсипва в магазинчето й. Толкова много хора не бяха влизали отдавна тук. Тя ги обслужваше и усмивката не слизаше от лицето й. Нямаше време, дори за минута, да обърне внимание на господина.
По едно време хората понамаляха и тя се сети за него. Погледна го и добродушно му каза:
– Господине, идвайте всеки ден!
Мъжът я погледна смаян и си помисли: „Тая да не е мръднала нещо…“
А на глас смутено измърмори:
– Нас обикновено ни гонят, а вие…
Жената усмихнато продължи:
– Вие сте като магнит. Скоро толкова много хора не са влизали в магазинчето ми. Аз едва по 10 лева оборот изкарвах на ден и то ако някой случайно минеше.
Мъжът не знаеше какво да каже. Тълпата от хора напираше в магазина и течеше като неспирен поток, който непрекъснато увеличава обема си. Той затвори куфарчето си, излезе от магазинчето и като ястреб се устреми към другите магазинчета….

Горещият ден изнервяше хората. Не бе по-леко положението и на полицаите опълчени на ярките лъчи на слънцето на кръстовището. Потта се стичаше немилостиво по лицата на мъжете, но те неотклонно следяха минаващите коли.
Спряха автомобил. Явно шофьорът не беше на себе си. Установиха, че е пиян. Написаха му акт, но му дадоха ключовете и го пуснаха в такова състояние да продължи пътя си.
Четиринадесет километра по-нататък  нашият пиян познайник с голяма скорост навлезе в насрещното платно и се вряза в рейс пълен с пътници. Пияният шофьорът  почина на място, а пет пътника с различни травми закараха в болницата.
Трагедия поради недомислие. Как може пиян човек да се пусне да продължи пътя си. Нима е достатъчно само да му се състави акт?
В случая пияният шофьор е заплатил много повече, с живота си.

Инженери и математици от технологичния институт в Джорджия предложили да се отменят традиционното разписание на обществения транспорт и да се замени с централизирана система за управление, основана на принципа на изравняване на интервалите. По-голяма част от обществения транспорт има разписание, но в условията на непредсказуемия трафик, то не може да се спазва. Забавянията често водят до набиране на автобусите един след друг. Това става, когато изоставащия по разписание настига следващия го по разписание. Алтернативната система работи така. Всеки автобус е снабден с сензор GPS, който съобщава на сървъра, за своето местоположение. Когато сървърът разбере, че автобусът е попадна на контролната точка, той изчислява времето, необходимо за преодоляване на този участък от пистата. Сървърът изчислява, колко време шофьора трябва да стои в контролната точка и след това му изпраща сигнал как трябва да се движи.
Временния интервал, за който шофьора трябва да преодолее следващия участък, се изменя в сървъра с време равно на средното между интервала на преодоляване на участъка и интервала на следващи отзад автобус. При това, независимо от възникналите закъснения, интервалите между автобусите се изравняват.
Авторите са направили компютърна симулация. Те показали, че алгоритъма дава възможност да се изравнят интервалите и да се избягват натрупванията на автобуси. Тази система може да се адаптира, ако някои автобуси се счупят.
Изследователите са изпитали своята разработка на автобусите, работещи в парка на института. За целта всеки автобус бил снабден с таблет, работещ с операционната система Android, който е изпратил данните на координатите и получавате съобщения от сървъра.
Предложеният алгоритъм, има и своите недостатъци. Той е приложим към натоварени линии, където интервала между автобусите е не повече от 10-12 минути. При по-големи интервали,  отсъствието на разписание дразни много пътници.

Идеята за придвижване на влакове на малка височина над земята не е нова, но досега нямаше  развитие за общественият транспорт.
В Япония скоро са пуснали в експлоатация безконтактен хибриден автобус, отчасти използващ същата технология.
Маршрутът на превозното средство е само 4,2 км около местното летище.
Но за това пък автобусът може да се похвали с 60% намалена консумация на енергия.