Това число е доста интересно. То е половината от 666. С него е „свързано“ нещо много любопитно.

До сега не е намерен нито един истински исторически документ, датиращ от „333 години след Христа“.

Обяснете защо това е така?

Наистина няма такива документи. Въпросът е: Защо?

Може да съобрази нещата, като си спомните кога е въведено летоброенето. Ако не знаете това, разровете се малко. Не може да не ви направи впечатление разликата.

Е, скъпи археолози, стигнахте ли до истината?

Ако не сте, не е толкова страшно, просто прочетете ….

Отговор: Летоброението „от Рождество Христово“ е било въведено от римския абат Дионисий Малкия през 525 г. от н.е.

За това документи датиращи от „333 г. от Рождество Христово“ не може да има. По това време такова летоброение не е имало, а числото 333 тук няма нищо общо с това.

Един човек бил портиер към един храм. Някой му позванил в полунощ и го попитали за телефона на абата.
– Кажи „Отче наш“, – казал портиерът.
На другия край на линията непознатия казал „Отче наш“.
– А сега кажете „Символ верою“, – казал портиерът.
– Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, видимото и невидимото …
Тогава портиерът продиктувал искания телефон, като попитал:
– За кого да предам, че е търсил абата?
– Архиепископ Амбросий.
Пазачът сериозно се изплашил, дали няма да му се карат за случилото се.
Когато абатът се върнал, той веднага отишъл при портиера и му казал.
– Много си се харесал на архиепископа. Той каза, че си имаме много добър портиер, който го е принудил да се моли ….

Ние традиционно купуваме таи напитка за срещи, празници, сватби или рождени дни. На Нова година вдигаме тост със шампанско с пожелания за предстоящата година.
Историята на шампанското или още така нареченото светло пенливо вино е започнала преди 350 години.
Както може да се предположи названието на това вино идва от Франция, по точно от района за производството му провинция Шампан.
Точната дата за появата на това чудесно вино с мехурчета газ може да се смята 1668 г.
Тогава абат Годинот, каноник на Реймската катедрал го описал в книгата си кати: „вино със светъл цвят, почти бяло, наситено с газ“.
Вината от провинция Шампан станали известни още през Средновековието. От съществуващите манастирски лозя монасите приготвяли вина за причастия. По традиция короноването на френските владетели ставало в Реймс. Шампанското се превърнало в неизменна част от тържествата около коронациите. Коронованите особи, били привърженици на традиционните вина. Така до 17 век за тържествата в кралските дворове са предпочитани вина от Шампан, но не пенливите.
Англичаните много харесали новото пенливо вино и благодарение на тях то се е разпространило по света. Съвременното шампанско вино Брют е направено именно за нуждите на английските потребители. Това вино става твърде бързо популярно в Европа.
Шампанското се сервира в специална чаша, благодарение на която специфичните му качества се запазват за по-дълго време.

През 1278г. абат Индржих се връщал от дипломатическа мисия в Ерусалим. Той донесъл със себе си шепа от святата земя на Голгота. Поставили я в манастирското гробище и то станало доста популярно. Тук идвали много хора да се поклонят на святата земя.
Особено голям наплив имало през 1318 година. След епидемията от чума в района погребали повече от 30000 души.
След това се наредили войната на хугенотите, имало народни вълнения и  обикновените демографски кризи. Това се оказало тежко бреме за гробището, то дотолкова се разраснало, че довело до недостиг на място за нови погребения.
Било разпоредено да се изравят старите кости и слагат в църквата, за да се освободи място за погребение на нови хора. Така в църквата се натрупали 6 огромни пирамиди от човешки кости.
През 1784г. по заповед на императора, манастира бил закрит и земята му била закупена от Шварценберг. Новия собственик не харесал множеството кости и помолил Франтишек Ринт, майстор по дърворезба да направи от тях нещо готическо.
Ринт с хлор очистил костите от плътта и направил множество неща, като герба на собственика, полилей, огромни вази и всякакви малки украшения, като използвал всички налични кости
На дясната стена на входа автора е оставил автографа си, също направен от човешки кости.
За цялата работа майстора е употребил останки от 40 000 до 50 000 човека.