Джулиана Асанжа и спонсорите на проекта Wikileaks купуват кораб за транспортирането на сърварите му на друго място извън юрисдикцията на САЩ. Има информация, че сърварите на Wikileaks  ще се поставят в международни води. Очевидно е, че центровете за данни в морето могат да се превърнат в постоянен център за текущия Wikileaks, чийто огледални мрежи се намират в Швеция, Исландия и други страни, често сменящи дислокацията си.
В открито море оборудването ще бъде в безопасност и по-спокойно ще работи, без да може да се конфискува. По международните стандарти, ако си на известно разстояние от брега, законите на съответната страна не важат, тогава влиза в сила морското право.
По мнение на специалистите най-вероятното място за инсталиране на сърварите на Wikileaks е Княжество Сийланд, малка държава провъзгласена през 1967г от британския майор в оставка Рой Бейтс. Тя притежава територия от морското пространство намиращо се в Северно море на 10 километра от бреговата линия на Великобритания.Тази част е свързана с Интернет и хостинг на няколко места, връзката се осъществява по WiFi и сателитни канали.
По-рано в Сийланд е работила хостинговата компания HavenCo връзката, на която се е осъществявала от предавател на кораб. Било планирано дори да минат към оптика, но през 2008г. компанията е прекратила дейността си.
Според някои източници, Сийланд отговаря на всички критерии на държавността, посочени в Конвенцията Монтевидео за правата и задълженията на държавите, обаче, до този момент нито една страна все още не е признала независимостта на Сийланд.
Друг вариант е да се поставят на сървъра, на стар военен шлеп в океана.
Въпреки това, експертите обясняват, че движението на сървъри в открито море няма да помогне на  Wikileaks да избяга справедливост, ако те самите живеят в страна, приятелски настроени към САЩ. Дори ако сайтът работи, основателите могат да бъде арестуван.

Това се случило на 23 август 1973г. в Стокхолм, Швеция. Сутринта избягалият затворник Ян Оусон влязъл в Швейцарската кредитна банка. Той извадил автомат и стрелял в тавана. Настъпила паника сред парчетата бетон и счупените стъкла. Последвалата агония продължила шест дни.

Всички банкови чиновници, които в момента били на работа, две момичета и един мъж,  станали заложници на бандита и съучастника му Кларк Оловсон. Те били все млади хора на двадесет и няколко години. През шестте дена били затворени в едно от подземните хранилища на банката. За да пуснат заложниците престъпниците поискали три милиона крони в брой, два пистолета и кола.

По време на обсадата заложниците претърпели какви ли не изтезания. Принуждавали ги да стоят прави с въже на врата, така че ако паднат да се обесят. От време на време допирали дуло до телата им и те очаквали всеки момент да бъдат разстреляни. Цели петдесет часа нямали храна, а торбите за смет били единствената им тоалетна.. Изпитвали клаустрофобия и страх.  Въпреки всичко между заложниците и похитителите се появила необичайна близост. Една от заложничките имала възможност да избяга, но не пожелала.. Другата  успяла да предаде информация на полицаите, но после казвала, че се чувствува като предателка. Мъжът охаректеризирал  бандитите като „много мили”.

Сокхолмската полиция правели всичко възможно да освободи заложниците, но срещнала враждебност от тяхна страна. По  телефона те казали, че искат да излязат заедно с крадците, имали им доверие. Твърдели, че те ги пазели от полицаите. По-късно се разбрало, че едно от момичетата е държало за ръка по-младия похитител и казало, че той ѝ  дал нежност. След като я изнесли на носилка тя извикала след Оусон, че иска пак да го види.

Освободените заложници смятали полицаите за врагове и били убедени, че дължат живота си на крадците.. Едно от момичетата твърдяло, че лекарят искал да промие мозъкът ѝ, защото ѝ „втълпявал”, че бандитите са причинили болестното им състояние.  Другото момиче, една година след инцидента, посетило  крадците в затвора и разговаряло с тях .

Лекарите занимаващи се със случая, стигнали до заключението, че реакцията на заложниците е типична за хора, изпаднали в екстремна ситуация, от която не са били сигурни дали ще излязат живи.

Случилото се в швейцарската банка ще се запомни завинаги като „Стохолмски  синдром”.

Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.

Скоро в Токио бе открит Леден бар, в който абсолютно всичко, включително бара, мебелите, стените и тавана са изработени от истински скандинавски лед. За да се подържа този интериор, температурата на въздуха в заведението е минус пет градуса.
Този бар е истинско късче от Швеция в самия център на Япония. Такива ледени заведения вече са открити в Лондон, Милано и Швеция.
Барът е проектиран за 50 човека, а времето за посещението му е ограничено до 45 минути. Входът на бара струва 27 долара, като във тази цена се включват взетите под наем наметало с качулка и ръкавици. Това са много безопасни и удобни атрибути за пребиваване в такова ледено съоръжение.
Всички алкохолни напитки в менюто на бара са направени на базата на водка Absolut. Е, разбира се тук има и безалкохолни питиета.
Интересното в бара са неговите съдове направени от лед, с дебелина на прозорец в правоъгълна форма. Единственото неудобство в случая е, да се пие от ледено студена чаша.
За любителите на необикновеното, пребиваването в такъв бар би било  едно изненадващо преживяване.