Световни империи, като Британската и не на последно Френското кралство, черпели силата си от далечните колонии. Представете си, колко важни по това време са били морските пътища.
Например 11 000 км по-малко към Далечният Изток и Китай биха спестили много пари и време.
Още фараоните Сет I и Рамзес II, около 1400 години преди Христа, в древният Египет започнали да строят, канал от Нил до Червеното море, който според Херодот, бил завършен сто години по-късно при управлението на Дарий Хистал и струвал 12 000 човешки живота. Каналът бил разширен от Птолемей II и е останал в експлоатация до 767 г., тогава бил затрупан.
През 18-ти век предводителят на мамелюките Али Бей планирал свързването на Червено море със Средиземно море, по-късно отхвърлил плана, който бил подет отново от Наполеон Бонапарт.
По искане на Метерних през 1847 г. била създадена международна строителна комисия, която трябвало да проектира начинанието. На 5-ти януари 1856 г. Фердинант Лесепс най-после получил документ за концесия с продължителност 99 години за дружеството, което още не било основано. Начинанието било проверено от създадената международна комисия и били изработени проекти.
Английският инженер Стивънсън, син на изобретателя на локомотива казал, че проекта бил неосъществим, защото каналът отново щял да се затрупа с пясък. Така че не било никак чудно, че Лондонската борса почти не се включила с капиталите си във финансирането на канала. Пари за проекта не дали и американци, руснаци и австрийци. Към това се добавили и политическите интриги на англичаните, които с всякакви средства упражнявали натиск, за да спрат строителните работи.
Трябва да се отбележат и техническите проблеми при работата в пустинните области. През 1862 ежедневно използвали 1600 камили за доставянето на питейна вода. По-късно това се променило, когато успели да направят канал с вода от Нил.
Първоначално на каналът работили от 30 000 до 40 000 фелахи, които били използвани от Египетското правителство.Между тях имало висока смъртност. Обещетенията за смъртните случаи стигнали до рекордната сума 36 000 000 франка.
По-късно започнали по-усилено да използват машини, тъй като под натиска на англичаните трябвало да се намали притокът на евтина работна ръка.
Въпреки всички трудности, строежът продължил само 10 години и седем месеца, от първата копка до откриване му на 17-ти ноември 1869 г., когато каналът бил предаден за експлоатация.