Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.