По време на Втората световна война попитали едно дванадесет годишно момче:
– Колко често се молиш?
– Всеки ден, – казало момчето.
– Навярно постъпваш така, защото баща ти е на фронта?
– Не, той се върна в къщи. За това всеки ден благодаря на Бога, че се е върнал в къщи.
Приличаме ли на това малко момче? Не постъпваме ли като, деветте прокажени, които Исус изцели, но никой от тях не се върна да му благодари?
Ние трябва да благодарим на нашият Създател, но най- много за това, че Той изпрати Своя Единороден Син в света, като го предадена смърт, за изкуплението и спасението на човешкия род.
Призова ни от тъмнината в чудната Си светлина. Запали светилника на вярата в нас с елея на Своята милост, даде ни благодатта Си и прости греховете ни. Чрез Него имаме надежда за вечен живот в Христос. Предупреждава ни за грях, в който ние изпадаме поради слабост…….
Трябва да благодарим на Бога често, дори по-често, отколкото дишаме.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

Един християнин се прибирал една вечер у дома си. Спрял го един минувач и го помолил да стане свидетел на умиращ, за оформяне на завещание от нотариус. Християнина се съгласил.
След приключване на всички формалности, той решил да се възползва от възможността да приготви умиращия за предстоящата му среща с Господа.
– Скъпи приятелю, – обърнал се той към тежко болния, – вие направихте всичко за наследниците си на земята, но уверен ли сте, че сте готов да се представите пред Бога?
Умиращият бил изненадан. Той не бил готов за прехода към вечността.
Тогава християнина кратко и точно му изложил необходимостта и как да се спаси чрез Христос. Болният разбрал, че е грешник, покаял се за миналия си живот, приел Исус Христос за свой Спасител и възложил на Него своята надежда.
– Сърцето ми е изпълнено с радост, аз съм спасен и благодаря на Бога, че изпрати своя ангел съветник, за да ми помогне за това, – казал умиращия на християнина, когато се прощавал с него.
Не спасеният човек върви по лъжлив път, път който води към смърт. Хората зависят от Бога и не могат да избягат от Него. Признаването на Исус Христос за Господ ги спасява от зависимостта на греха. Без спасението, което се дава чрез Исус Христос, човек е осъден вечно.

Един деветдесет годишен мъж бил попитан дали обича Господ Исус Христос. Той отговорил:
– Да, аз обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.
Човекът, който задал въпроса се изненадал:
–  Може ли да има нещо по-хубаво от любовта към Исус Христос?
– Да, – каза старецът, – Господ Исус ме обича!
Любовта на Исус Христос е постоянна и непоклатима, тя не познава приливите и отливите на човешката любов.  Тази любов и Неговата милост правят ежедневието ни целенасочено, смислено и красиво. Той ни дава възможност да погледнем света от друга гледна точка.
Не се съмнявайте в Божията любов. Няма значение колко черни са били вашите грехове, Исус Христос ви обича.
Ако не беше тази любов никой от нас нямаше да има надежда за бъдещия. Тя не може да се опише с нищо, не можеш да си я представиш дори. Можеш да я усетиш само със собствените си сетива. А това става само ако се примириш с Него.
Голгота свидетелства за две неща, за степента на човешката греховност и безграничната любов на Бога, която не пощади и Сина Си, заради нашето спасение.
Любовта на човека е „по заслуги“, а Божията любов е“по благодат“, даром. Белезите от раните по ръцете и краката на Христос я гарантират.