По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

В южната част на Франция на върха на планината, 427 метра над морското равнище,  се намира много древно и изненадващо красиво селце, с необикновеното име Eze.
Ако погледнете отгоре, то напомня на орлово гнездо, изградено на самите скали.
От тази височина се разкрива прекрасна гледка към брега на Средиземно море, дори може да се види и остров Корсика.
Своя прекрасен вид запазил се до наши дни, то е придобило през Х век пр.н.е.
Сега можете да се разходите по тесните стълбовидни улички със старини каменни къщи, потънали в цветя. Всеки дом има своите невероятни и красиви детайли, които го превръщат в истинска приказка.

За първи път в историята на авиацията самолет е извършил трансатлантически полет с екологично чисто гориво.
Летателният апарат е стартирал от американския щат Ню-Джърси и се е приземил в столицата на Франция за 7 часа. Резервуарите на самолета са били пълни с гориво, което е съставено от равни порции гориво произведено от масло на Camelina Sativa и авиационен керосин.
Експерти посочват, че биогоривата скоро ще измести традиционните бензин и керосин. Използването на биогорива в транспорта до 2050 г. ще достигне 27%“ – такава е прогнозата на Международната енергийна агенция. Въпреки това, делът на горивото не надвишава 2%.
В същото време, холандската авиокомпания KLM излезе с изявление, че за зареждане на самолетите ще се използва гориво, направено на базата на растителни масла. Авиокомпанията KLM е първата авиокомпания в света, който използва такова гориво, за търговски цели.
Използването на новите горива няма да изисква изменение на конструкцията на самолетите.

Това не е човек болен от метеоризъм, а такъв, който забавлявал публиката, с изпускайки на мелодични стомашни газове.

За такива се споменава още в древността. Св. Августин пише за изпълнители, управляващи своите газове така, сякаш пеели. Метеористи се споменават наред с бардове, поети и гуслари.

Това изкуство се е практикувало и в Япония.

Един от популярните метеористи в XIX век е Йосиф Пюжол, известен като Ле Петоман, който е работил и живял в Франция от 1887г.

Професията метеорист е запазена и до днес. Един от известните съвременни представители е британеца Мистър Метан, който е започнал своята кариера през 1991г.

Героите в сериала South Park Терънс и Филип също могат да се приемат за метеористи.