Захарта получавана от захарна тръстика е намерила път към Европа благодарение на Александър Велики. Тази скъпоценна суровина била донесена от него след пребиваването му в Индия.
След падането на Римската империя спира вноса на захар. Нейното внасяне се възобновява едва през 10 век, благодарение на контактите с ислямския свят.
Поради това, че захарта не се е произвеждала в Европа, цената й е била доста висока. На много места вместо захар са употребявали мед.
След развитието на колониалната търговия захарта става по-евтина и по-достъпна. Англия през този период била ключова фигура в международната търговия на захар. И въпреки това потреблението на захар от един средно статистически  англичанин не надвишавала 500 грама за година.

В средата на 18 век немският учен Андреас Маркграф открива начин за получаване на захар от захарно цвекло. През 1802г. е бил открит първия  завод произвеждащ захар от цвекло. Конкуренцията от колониалните търговци умело пресичала всякакви начини за разпространението на захар получена от захарно цвекло.Положението се променило едва по време на Наполеоновите войни.

Когато през 1805г. английският флот блокирал континентална Европа, захарта станала отново много скъпа и недостъпна.

Едва през 1813г. Наполеон разпоредил да се строят предприятия, в които да се преработва захарно цвекло, за да се задоволят нуждите на хората от захар,  тази така необходима суровина за човека.
Именно на Наполеон дължим широкото разпространение на евтина захар получена от захарно цвекло в Европа.