Изображението на ръкостискане, което се намира под лактите на някои военни подразделения, като Френския Легион, означава, че неговият притежател е убил човек с голи ръце.

В арабските страни, Турция, Япония, Корея, Китай е прието слабо ръкостискане. Силното ръкостискане, както и в някои други страни е обида.

В Индия, сватбената церемония трябва задължително да бъде скрепена с ръкостискане.

Някои племена в Централна Африка при приветствие вежливо се кланят и удрят с ръце, докато произнасят комплименти.

В  Иран и Малайзия след ръкостискането е необходимо да се сложи дясната ръка на сърцето.

В Китай и Корея при ръкостискане е необходимо да се използват и двете ръце. Това е знак за доброта и откритост.

Той е представител на големите насекоми. Размерът му може да се сравни с големината на малко коте.
Тези необикновенни същества могат да се срещнат близо до планините на Малайзия.
Трябва да отбележим, че този вид скакалци са изключително нощни. Под лунната светлина те тръгват да си търсят храна и партньори. Хранят се с обикновени растения, но понякога ядат и други насекоми.
Гигантският дългокрак скакалец е един от най-едрите  скакалци в света, а също и най-умеещия добре да се маскира.
Крилата им понякога изглеждат почти еднакви с листата, релефни с петна, даже и с дупки.
Въпреки дългите си крака, този скакалец не може добре да скача. Той предпочита да се придвижва бавно и рядко лети.

Разбирайки, че при публикациите на своите свещени книги християните използват думата „аллах“, властите предимно на мюсюлманските страни побързали да получат подкрепата на съда и конфискували няколко стотин Библии.
Своите действия властите на Малайзия обясняват с това, че през октомври миналата година съдът е постановил, че думата „аллах“ вместо Бог може да се използва от мъже и жени, изповядващи исляма, но в никакъв случай от представители на други религии.
Преди съдът в Малайзия е позволил да се прави това в католическите издания, които се публикуват на малайски език, но сега е отменено във връзка с мюсюлманските вярвания.
Местните християни смятат токова решение за незаконно и настояват  да им се върнат неправомерно иззетите повече от триста Библии.

Какво ли не е измислено в този свят! Но дизайнери и изобретатели не спират до тук. Това нововъведение е произвело силно впечатление при строителството и оформянето на паркове.
През 2010 г. е бил открит светодиоден парк в град Shah Alam, Малайзия. От тогава той е станал изключително популярен сред туристите, потока от който не е престанал към него.
Наслайждавайте се! Тук няма дървета, храсти и благоухаещи цветя, към които сме привикнали. Пред нашия поглед се открива изкуствена гора, изградена от пластмаса и милиони светодиодни светлини.
При строителството на този парк са използвани нови технологии за осветяване и неповторимия източен стил. Това е добро съчетание. Навярно всеки от нас иска да поброди там…

Не, не става дума за прилеп, а за растение с красиви бели венчелишчета, като крила, които напомнят на прилеп. В природата са известни около 30 разновидности на това цвете. „Белият прилеп“ е много популярен сред градинарите.
За негова родина се считат Индия и Малайзия. Жителите на югоизточна Азия и Африка с удоволствие го употребяват за храна, по-скоро плодовете и корените му.
Това растение има големи гланцирани листа, събрани в розетка, а по време на цъфтенето на върха на стъблото се появява дивен цвят, в бяло  с лилави ивици, покриващи тъмно пурпурни топки. И всичко това е обиколено от дълги, лилави ленти. Този необикновен цвят не прилича на никой друг в природата.
В домашни условия такива растения се нуждаят от специални условия. При посаждане трябва да се избере саксия съразмерна с кореновата система на растението, а за качеството на почвата е необходимо да се смесят 1 част вермикулит, 3 части перлит и 6 части торф. Растението е топлолюбиво, но не понася пряката слънчева светлина. Затова е по-добре да се постави на сухо място, където няма течение. Храненето трябва да става с торове съдържащи фосфор.
Размножава се, както със семена, така и вегетативно. “ Белия прилеп“ цъфти обикновено на втората година, а растение отгледано от семена обикновено цъфти на третата година.