Бретонците във Франция, баските в Испания и старите ирландци са близки по отношение на езика. Към тях трябва да прибавим и българите.

Можем да направим множество паралели, които говорят за удивителното сходство. В Оверн, южната част на Франция, любимият танц на местните хора е Ла-Буре, който е идентичен по мелодия и стъпки с нашата ръченица. Невероятна е външната им прилика, манталитета, бита и обичаите с тези на българите. Овернците също използват гайда, която не само с формата си, но и с възпроизведените мелодии прилича на българската.

Ако сравним писмеността на баските, открита на плочата от Билбао, които са древен прединдоевропейски народ, с руните от Дунавска България, ще видим припокриване в 14 знака, което е 56%. Тяхното знаме е идентично с българското – бяло, зелено, червено. Не случайно легендата разказва за първият испански крал, носещ името Болгорос.

Белгиецът Бен Хайне е разностранно развит човек. Сред многото му таланти могат да се споменат рисуване, живопис, журналистика, анимация и фотография.
Веднъж в главата му дошла оригинална идея, да комбинира две свои умения в едно. Така се появила идеята за „Молив с камера“. Замисълът бил в едно изображение да се комбинират фотография и скица с молив.
Технологията за създаване на изображението е много проста. Авторът прави снимка, а след това върху лист хартия възпроизвежда част от снимката или дорисува, като прибавя нещо от себе си. След това остава само да съчетае двете изображения и да ги снима отново.
За сега „Молив с камера“ се състои само от девет работи. Първото си изображение авторът е съпроводил с коментар, че това просто е експеримент.
Сред работите на Хайне има градски и извънградски пейзажи и изображения на животни. Понякога авторът създава реалистична картина, но друг път внася фантастични елементи, като в картината на четириоката котка или динозавъра.
Бен Хайне е не само талантлив илюстратор, но и добър полиглот. Свободно владее английски, френски и холандски език, и не много говори на полски, испански и руски. Негови изложби са били в Белгия, Великобритания, Румъния, Франция, Канада, САЩ, Германия, Бразилия, Испания и Палестина.

Думата шоколад произлиза от езика на ацтеките.В този език тази дума звучи като chokolatl. Като дума да,  но за появата му като сладък продукт ацтеките нямат никакъв принос.
Приготвеният от тях чоколатл се правел от смлени зърна на какао, люти чушки и сол, може би за това при тях тази напитка се е превеждала като „горчива вода“.
Използването на шоколада като сладък деликатес дължим на испанските конквистадори.Те първи започнали да прибавят захар към дадената напитка, а след това премахнали солта и лютите чушки.
През XVI век кралят  на Испания засекретил производството на шоколада, тъй като се смятало, че той притежава чудодейна сила. Ако някой разгласял тази тайна, го очаквало смърт. Много хора били посечени по това време, поради „изтичането“ на тайната.
Интересен е факта, че 30 години преди това народите на Централна Америка не са използвали какаовите зърна, а меката част на плодовете, от която са варили бира.