През декември 2012 г. в Испания се провело състезание с големи награди. В него участвали най-силните атлети.
Най-интересното се случило на финала.
Кениецът Абел Мутаи, който бил бронзов медалист от Олимпийските игри в Лондон при бягането на 3000 метра с препятствия, уверено излязъл начело, но десет метра преди финала спрял.
Той погрешно смятал, че е прекрачил финалната линия и започнал да приветства зрителите, които се опитвали на испански да му кажат, че трябва да потича още малко.
Иван Фернандес Анайя можел да се възползва от грешката на кениеца и да заеме първото място, но вместо това той започнал да побутва Абеля по гърба, показвайки му финалната линия.
След състезанието Иван казал, че е по-важно да се запази достойнството, отколкото да се завоюва златния медал.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.

За създаването на картината „Иван Грозни и неговия син“ Иля Репин е бил вдъхновен от няколко събития.
Първото събитие е убийството на цар Александър II от бомба.
Второто е посещението, в същата година, на концерт на Римски Корсаков, където художникът бил впечатлен от сюитата „Антар“, която го вдъхновила да предаде това настроение на платно.
Финалния стимул за Репин станало посещението на корида в Испания, след което той написал в дневника си: „Нещастие, истинска смърт, убийства и кръв пораждат сила …  И аз заразен вероятно от тази кървавост, при пристигането си у дома, веднага се захванах да рисувам кървавата сцена“.

Естественият корк от корковия дъб има уникални свойства. Той пропуска определено количество въздух, но е непроницаем за вода.
Корковата тапа дава възможност на виното да се развива под влияние на кислорода.
Основен производител на коркови тапи е Португалия с нейните обширни насаждения на такъв дъб. След нея са Испания, Франция и Алжир.
Най-ценото, което може да се направи от кората на корковия дъб е солидна тапа. Тя има най-добрите характеристики и е предназначена за запечатване на вино, с цел да не се разваля.
Най-добрите вина се запечатват с корк. Те се съхраняват добре и стареят в продължение на десетилетия.

Испанското кралско семейство и благородниците се гордеели, че за разлика от простия народ, водят своето родословие от весготите и никога не са се смесвали с маврите, проникнали в Испания от Африка.
За разлика от кафеникавокожите хора от простолюдието, на бледата кожа на представителите на висшето общество се виждали сини вени. За това те се наричали sangre azul, което означава „синя кръв“.
Оттам и израза „синя кръв“ обозначаващ аристократите проникнал в много европейски езици.