Съвременните телефони, оборудвани с безкраен брой функции, безмилостно поглъщат енергията от своите батерии. Вземете, например, обикновен телефон, който се използва от един среден статистически човек в света. Този модел ще има достъп до Интернет, Bluetooth. Той е снабден с mp3-плейър, FM-радио и има разнообразни приложения. И тези функции могат да се използват всеки ден, редувайки или използвайки ги едновременно.
Резултата след всички тези действия е, че чувате познатия звук и надпис „Батерията е разредена“. Хубаво е ако можете да заредите мобилния си телефон веднага, но в повечето случаи, зарядното устройство не е в вас, батерията ви скоро ще „издъхне“, а сте планирали след минути важен разговор.
Технологиите не стоят на едно място, развиват се и създават по-благоприятни условия за човешкия живот.
Телефони, зареждани от слънцето, са произведени много, но сега бих искала да отбележи първият модел въведен през 2009 година. Този телефон е Samsung Blue Earth.
Батерията на този телефон се зарежда от слънчев панел, който се намира на гърба му. Samsung Blue Earth е екотелефон. Тялото му е направен от използвани пластмасови бутилки и опаковки, изработени от рециклирана хартия.
Интерфейсът на този модел е да привлече вниманието ви към опазването на околната среда. Например, има календар с празниците маркирани за защита на природата. Сега вие ще знаете, когато е денят на горите или деня на озоновия слой.
Има и програма, която изчислява броя на крачките, които сте изминали и количеството на въглероден диоксид, който ще се изхвърли в атмосферата, ако същото разстояние е изминато от автомобил. Можете също така да разберете колко дървета можете да спестите по този начин. Забавно!
Основен недостатък е нечитаемостта на дисплея на слънце, както и дебелината му 13,9 мм.
Архив за етикет: Интернет
Спор, който няма край
Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд, в унисон с тъгата по изчезналото слънчево време, чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни се вълнуваха от въпроса: „Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо“?
Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали с латински букви много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са били по-добри, когато е трябвало да пишем?
Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:
– Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти….
Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:
– Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от общуващите в Интернет. Погледни само многообразните заместители на ж – j, g, v, z, zh, на ц – c, ts, tz, z, на щ – 6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ – а, y, w, u, @, за ь – i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю – iu, ju, u, yu, \, |, x или я – ja, ya, ia, q, 9, @.
Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:
– Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да преобразува написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия, за това често стават разминаванията между чатещите.
Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:
– Латинската азбука не е предвидена за възпроизвеждне на българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се използват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.
Елена продължи войнствено подкрепяща изказаното мнение:
– При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.
Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:
– Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им, крият рискове за операционната система на компютъра им.
– Ако имаха опит, щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите излезли след това, имат вградена поддръжка на кирилица, а Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира самата операционната система – допълни Асен.
Петър само подметна:
– Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.
Спас предложи:
– Такива потребители по-добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.
Елена започна с нова атака:
– Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време и желание да кирилизират системата си. Предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител може да преценява. кой начин на писане е по-удобен. Накрая избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със желанията и изискванията на събеседниците си.
Сашо примирено каза:
– Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане е много досадна.
Спас подчерта:
– Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се прави според личните предпочитания на потребителя.
Много забележки и уточнения бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.
Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал. че трябва да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, а на други спокойни и уверени.
Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.
Автобуси супер класа
Днес приемаме, че автобусите превозват предимно хора, които нямат пари за такси или личен автомобил.
И така вече е създаден първият първокласен автобус не толкова за богати, но и взискателни хора. Той ще се движи от Токио до Осака.
Всяко място за пътника представлява самостоятелна единица, в пределите на която има всичко необходимо за комфортно пътуване за седем часа.
Тук е поставен стол-легло, което може да се движи назад до 108 градуса. Той може да се завърта към пътеката за минаване, така че свободно могат да се опънат краката.
Не е забравена закачалка за дрехи, розетка за превключване на различни електронни джаджи, медийна система за гледане на видео и слушане на музика. За желаещите да използват Интернет е предоставен достъп Wi-Fi.
Пътуването в такъв автобус може да бъде предвидено и за по-големи разстояния, отколкото със самолет.. За да се ползват услугите на това транспортно средство не трябва регистрация час и половина преди потеглянето, по мобилен телефон или Интернет се предоставят няколко авиокомпании в света.
Този превоз ще се хареса на хора, които се страхуват да летят. Стойността на билета ще бъде много по-малка , отколкото със самолет.
Чрез телевизията можеш най-лесно да си пропилееш времето
Телевизията предлага един от най-лесните начини да пропилееш живота си в днешно време. И разбира се Интернет я настига. Вярно е, че в Интернет можеш да прецениш какво точно да гледаш, но това не означава, че няма да избереш най-лошото от всичко възможно.
За сега телевизията владее положението. Основния проблем в нея не е колко цинизми се допускат на екрана, въпреки че и това не е малък проблем, а баналността. Рекламите са достатъчни, за да посеят алчност и похот и това не е само в една или две програми.
Умът ви се храни със всякакви телевизионни глупости, а той е предназначен за общуване, обучение, израстване….
Съдържанието на повечето програми е толкова тривиално и лишено от смисъл, че способността на мозъка да мисли за нещо по-стойностно и умението на сърцето да изживее по-дълбоки емоции се разрушават.
Телевизията представя всяка сериозна публична дейност като боклук. Презира всяко сериозно, последователно, рационално и сложно нещо. И какво ни предлага в замяна? Диалози, в които всичко е лесно приемливо, просто, конкретно и най-вече забавно.
Тъй като всички живеем според културата, формирана от телевизията, трудно можем да видим какво става с нас. Човек трудно би потънал в размишления, докато гледа телевизионната програма така, както би размишлявал върху герой на Уилям Шекспир или върху въпросите на Блез Паскал. Ако такава телевизия съществуваше, тя щеше да бъде абстрактна, поетична, дълбока и много скучна.
Внимавайте, човек, който не е прекарал много време в офиса, но се гордее, че е бил със семейството си, но пред телевизионния екран, няма да избегне обвинението, че е пропилял живота си.
Ръчни часовници със сменяем интерфейс
Дизайнера Игор Чак е разработил оригинален ръчен часовник.
Устройството е снабдено с дисплей. Собственикът му може да променя различните елементи от интерфейса по свой избор.
Потребителите на тези часовници ще могат да изтеглят необходимите елементи от Интернет, а дизайнерите ще представят своите нови интерфейси в онлайн магазин за продажба.
Освен това, ще може да се сменя не само графичния интерфейс, но и части от корпуса, така че фантазията на собственика на това приспособление не е ограничено.
Очаква се продажбата на мултиинтерфейсните часовници да започне през март 2011г.