Повечето хора се превръщат в редовни потребители на World Wide Web. Но какво е тази всемирна мрежа за тях?
Как въздейства телевизията и медийната система мнозина са вече разбрали и са си направили съответните изводи. В някои среди гледането на определени предавания, филми,…..са се превърнали във лоши навици, сравними с наркоманията, алкохолизма и тютюнепушенето.
Съществува и такова понятие като игрова зависимост. Но за Интернет…за сега много малко хора могат да дадат точна характеристика на този феномен и да определят как въздейства на човека.
Какво е Интернет за всички хора от нашето време? Много не са в състояние да преживеят без „доза“ Интернет. Ще ви назоват различни причини: духовно развитие, самоусъвършенстване, работа… За други това е просто общение с другите, възможност за запознанство или просто развлечение във вид на игра. Но мрежата отнема много време, цялото ни внимание, а енергията ни се разсейва „наникъде“…..Близки и приятели ви стават тези с които се срещате в Интернет. Къде е проблема? Нали не правим нищо лошо?
Интернет ни привлича с това, че в него можем да намерим всичко, което ни интересува. Едни търсят информация, други я консумират. Той се е превърнал в един кръговрат, в който все повече хора се включват. Но защо тогава ни осъждат нашите близки? Навярно те чувстват, че се отделяме от тях и измененията настъпили в живота ни не са в правилната посока.
За интереса и вниманието на всеки човек в Интернет се води чудовищна борба. От вас се изисква съвсем малко заинтересованост, а в замяна ви се предлага всичко, което може да задържи вниманието ви: по-рано засекретени документи, находки на учени, които може и да не са огласени още, нови технологии и разработки в инфо-бизнеса, духовни практики, анкети, музика, филми, книги…
Сама по себе си информацията дори може да бъде много полезна и необходима, но попадането ѝ в Интернет е просто инструмент за привличане на хора и нищо повече. За благите намерения на тази въртележка можем само да си мечтаем. За това трябва да сме много разумни и мъдри, за да не станем заложници на тази мрежа.
Който дълги години е седял в Интернет ще каже: „Тук искам да бъда отново и отново. В мрежата имам приятели, единомишленици, които ме подържат и ме подкрепят в трудна минута. Има какво да науча и от кого да черпя пример. Дори мога да помагам и на други хора…“
Да вярно е, в Интернет има всичко, което може да ви заинтересува за всеки етап от живота ви, но защо толкова много хора не са щастливи. Какво става с човек, когато всецяло е погълнат от този развлекателен център?
Кога ще настъпи пресищане и човек ще каже: “ Омръзна ми всичко това,.. заиграх се, а котката мяучи гладна из къщи, отдавна не съм се виждал с майка. Какво ти с майка, съседите са забравили дори как изглеждам. Ден и нощ седя на компа и не излизам на улицата. Време е да ида и да напазарувам….“.
Интернет дава лъжлива илюзия за щастие, а тя е враг на човека. Вече много хора просто не могат да живеят без Интернет и това е тъжно …
Поради огромната липса на любов в сърцата ни и в обществото, хората се опитват да угасат този „глад“ чрез Интернет. Но това е само една измама, която се превръща в капан за човека.
Резултатът от всичко това е печален: нарастващ корем, мускулите се отпускат, внимание се впуска в различни посоки, идва апатия относно външния свят, започваме да изглеждаме все по-лошо, небръснати, немити, винаги сънливи.
Нима сме позволили Интернетът да замени нашата реалност?
Има ли още хора, които могат да даряват своето внимание, любов и грижа за другите? Не разбирате ли, че взаимоотношенията ни с тези хора е най-главната ни ценност в живота? Следвайки желанията си „влизайки“ в Интернет ние се отдалечаваме от реалния живот.
В животът ни настъпват депресии болести… и когато разберем кое от къде и как е дошло, времето ни е свършило и нищо не може да се върне…
Архив за етикет: Интернет
Част от нашата реалност
Една част от нашата реалност е „виртуалната“. Дали го осъзнаваме или не, дали я отхвърляме или приемаме, тя си е……
Със всяка измината година все по-трудно става отделянето на едната от другата. В мрежата се отразяват новости, стават запознанства и кавги, разгарят се международни скандали и се организират революции. Интернет отдавна престана да бъде играчка.
Независимо дали ни харесва това или не, „виртуалният свят“ е не само част от нашия живот, но той започна да определя в нарастваща степен всичко около нас, дори и да не включваме компютъра.
Някои твърдят, че Интернетът е зло и всячески се стремят да спрат неговата експанзия. А защо да не погледнем към Мрежата не като на самостоятелно явление, а като инструмент в нашите ръце.
Такъв подход към проблема на Интернета изглежда по-трезвен и мисля, че ще подобри разбирането за произхода на злото, но също така и ще даде да се разбере начина, по който да се използва този мощен инструмент днес за по-добри цели.
Електронни градове
През последните години, когато интернет има в почти всяко семейство, все повече градове, а също така и в тях разположените предприятия и компании създават свое собствено представителство в глобалната мрежа, което позволява на хората да научат последните новини. Така информацията достига до тях по-бързо.
Този ресурс може да отсъства само в малките населени пунктове. Градове с население най-малко 10 000 души има доста големи портали, предназначени за различни възрасти.
Подобни електронни градове имат много повече преимущества в сравнение със стандартните медии. Те имат възможност да се обновяват в реално време. Така нито една новост няма да се окаже остаряла. Ако вестниците и списанията се пускат само в определено време, то новостите в сайта могат да се обновяват непрекъснато, така че актуалността им няма да пада под съмнение.
Друго несъмнено предимство на електроните градове е тяхната интерактивност, която позволяване не само да се публикува различна информация, но и да се взаимодейства с посетителите.
Всевъзможните блогове и форуми позволяват на хората да се обединят по интереси. Те събират хора от различни места.
Трябва да се отбележи и такъв модул, който е на разположение във всеки град, карта на населеното място, които обикновено се базират на технология на системи Yandex или Google. Популярността на подобни услуги се разраства не само поради лекотата на употребата им, например, търсене на даден магазин, но и с разширяването на функциите им. Например, Yandex.Maps сега позволява на потребителите да се свържат с камери за наблюдение, и за в бъдеще те ще бъдат в състояние да наблюдава събитията по улиците на града в реално време. За сега такава система се очаква само в по-големите градове.
Практическото използване на тези системи е много разнообразна: например, вече е разработено приложение за iPAD, която ви позволява да знаете след колко време ще дойде автобуса.
Слънчева енергия за вашия телефон
Съвременните телефони, оборудвани с безкраен брой функции, безмилостно поглъщат енергията от своите батерии. Вземете, например, обикновен телефон, който се използва от един среден статистически човек в света. Този модел ще има достъп до Интернет, Bluetooth. Той е снабден с mp3-плейър, FM-радио и има разнообразни приложения. И тези функции могат да се използват всеки ден, редувайки или използвайки ги едновременно.
Резултата след всички тези действия е, че чувате познатия звук и надпис „Батерията е разредена“. Хубаво е ако можете да заредите мобилния си телефон веднага, но в повечето случаи, зарядното устройство не е в вас, батерията ви скоро ще „издъхне“, а сте планирали след минути важен разговор.
Технологиите не стоят на едно място, развиват се и създават по-благоприятни условия за човешкия живот.
Телефони, зареждани от слънцето, са произведени много, но сега бих искала да отбележи първият модел въведен през 2009 година. Този телефон е Samsung Blue Earth.
Батерията на този телефон се зарежда от слънчев панел, който се намира на гърба му. Samsung Blue Earth е екотелефон. Тялото му е направен от използвани пластмасови бутилки и опаковки, изработени от рециклирана хартия.
Интерфейсът на този модел е да привлече вниманието ви към опазването на околната среда. Например, има календар с празниците маркирани за защита на природата. Сега вие ще знаете, когато е денят на горите или деня на озоновия слой.
Има и програма, която изчислява броя на крачките, които сте изминали и количеството на въглероден диоксид, който ще се изхвърли в атмосферата, ако същото разстояние е изминато от автомобил. Можете също така да разберете колко дървета можете да спестите по този начин. Забавно!
Основен недостатък е нечитаемостта на дисплея на слънце, както и дебелината му 13,9 мм.
Спор, който няма край

Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд, в унисон с тъгата по изчезналото слънчево време, чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни се вълнуваха от въпроса: „Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо“?
Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали с латински букви много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са били по-добри, когато е трябвало да пишем?
Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:
– Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти….
Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:
– Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от общуващите в Интернет. Погледни само многообразните заместители на ж – j, g, v, z, zh, на ц – c, ts, tz, z, на щ – 6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ – а, y, w, u, @, за ь – i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю – iu, ju, u, yu, \, |, x или я – ja, ya, ia, q, 9, @.
Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:
– Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да преобразува написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия, за това често стават разминаванията между чатещите.
Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:
– Латинската азбука не е предвидена за възпроизвеждне на българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се използват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.
Елена продължи войнствено подкрепяща изказаното мнение:
– При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.
Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:
– Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им, крият рискове за операционната система на компютъра им.
– Ако имаха опит, щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите излезли след това, имат вградена поддръжка на кирилица, а Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира самата операционната система – допълни Асен.
Петър само подметна:
– Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.
Спас предложи:
– Такива потребители по-добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.
Елена започна с нова атака:
– Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време и желание да кирилизират системата си. Предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител може да преценява. кой начин на писане е по-удобен. Накрая избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със желанията и изискванията на събеседниците си.
Сашо примирено каза:
– Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане е много досадна.
Спас подчерта:
– Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се прави според личните предпочитания на потребителя.
Много забележки и уточнения бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.
Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал. че трябва да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, а на други спокойни и уверени.
Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.