Откриването на ДНК е едно от най-големите постижения в областта на науката. Генетичният код , който се намира в рамките на всеки един от нас е едно невероятно творение на Бога. Именно тези спирални молекули съдържат цялата информация за лицето, както и за бъдещите поколения.
Очевидно, учени от Харвардския университет са успели да разгадаят Божието послание криптирано в човешкия геном.  За изненада на генетици, в една от най- слабо известни части от човешкото ДНК, са установили фрагмент от 22 думи на арамейски.
В допълнение към думите, генетиците са намерили странни математически алгоритми, които не се срещат в природата. Този извод може да бъде показателен за реалното съществуване на Бог и дава преки доказателства за участието му в създаването на живот на Земята.
Арамейският е древен диалект. Учените са се обърнали за помощ към експерти, които са дешифрирани изненадващо съобщение в рамките на човешкия геном: „Поздравявам ви, деца мои. Аз съм Яхве, единствения истински Бог. Вие сте намерили тайната на сътворението. Сега го споделите със света. „

От 1993 г. на територията Германия, Австрия и Франция били извършени 40 престъпления, в това число 6 убийства. На местопрестъплението или на телата на жертвите са намирали образци на ДНК на жена.
Предполагаемата убийца нарекли „Фантом от Хейлброн“. Полицията не могла да намери никакви улики и нищо общо нямало между случаите. Били различни жертвите, местата и съучасниците.
Едва през 2009 г. било установено, че между тези случаи връзка няма. Разбрали, че ДНК пробите били взети от памучни тъкани, които първоначално са били замърсени с ДНК на техните опаковчици в австрийски завод.

Учените са създали няколко логически устройства, базирани върху генни мрежи в отделни клетки на бозайници. Сред тях най- сложните за  сега  са полисуматори и полиизчислители.
От ДНК клетките на бозайници, отглеждани в чашка, учените са извлекли гени кодиращи рецептори, транскрипционни фактори и други протеини. В изходните данни за изчисления в изкуствената генетична мрежа се появява концентрация на две вещества – эритромицин и флоретин, вещества, които не се срещат в клетките на бозайниците, но са известни от други организми.
Свързвайки се със изкуствено въведените си рецептори, тези вещества активират  специални гени, взаимодействието, на които се явява основа на изчисленията.
За резултатите от изчисленията може да се съди от изработването на два флуоресцентни протеини в зелено и червено.
Например ако устройството работи на принципа на логически полусуматор, то зеленият протеин изработва в отговор эритромицин или флорецин, а червеният при тяхното едновременно присъствие. Когато работи като полуизчислител, червеният протеин се изработва при наличие на эритромицин, но само тогава когато отсъства флоретин.
Разработеното устройство може да помогне на биолозите, за създаване на изкуствени генетични мрежи, трудно реагираща на външни условия. Те могат да бъдат полезни за създаването на синтетични организми с нови функции. В арсенала на синтетичната биология вече има прости запомнящи устройства и релета.

Прототипът на устройството е показал, че е подходящ за еднократен запис и надежно съхраняване на информация за неопределено време при неограничен брой прочитания.
Изследователи от Центъра за Функционална наноструктури в Технологичния институт в Карлсруе и Тайванският университет в Цин Хуа са използвали ДНК от сьомга, за да създадат материал, притежаващ електрическа бистабилност – възможност да съществува в две различни проводими състояния при едно и също налягане. Това свойство позволява да се кодира цифрова информация.
Въпреки че ДНК в живите системи сама по себе си е носител на информация, в дадения случай тази молекула е заинтересувала изобретателите като биополимер със специфичните си химически и физически свойства., т.е. като строително скеле.
На базата на ДНК, учените от Германия и Тайван са произвели тънък полимерна плака, който съдържа сребро. Този биополимерен композит се затяга между два електрода.
Полученото по този начин устройството показва рязко увеличение на проводимост, проходящия ток нараства стотици пъти при повишение на прага на напрежение от 2.6 волта.
Освен това процеса е протекъл под ултравиолетово лъчение. Под негово въздействие разсеяните атоми на среброто в плаката се събират в наноразмерни клъстъри, на които помагат молекулите на ДНК, с които са си взаимодействали йоните на този метал.

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.