Непоносимостта към чуждата слава у Вебер нямала граници. Особено непримирим бил той към Росини. Вебер постоянно разказвал на всички:
– Росини е напълно бездарен музикант. Неговата музика просто се налага като мода, но след пет години ще бъде забравена…..
В друго свое изказване Вебер казал:
– За този самонадеян Росини дори не заслужава да се говори!
Росини веднага се отзовал на тази нападка:
– Предайте му, че това напълно ме устройва!

След като завършил работата си над партитурата на „Вълшебния стрелец“, Карл Мария фон Вебер веднага изпратил операта си на Бетховен. Композиторът искал да разбере мнението му за новото си произведение. Колко голямо било разочарованието на Вебер, когато към върнатата партитура била прикрепена кратка бележка. „Господин Вебер съветвам ви повече да не пишете опери“.
От този унищожителен съвет амбициозния Вебер бил огорчен, а той толкова много уважавал мнението на Бетховен.
След време двамата композитори се срещнали. Тогава Вебер се поинтересувал какво толкова не е харесал Бетховен в операта му.
Отговора бил зашеметяващ. Оказало се, че той харесал абсолютно всичко в произведението му, дори го намирал за съвършенно. Тогава Вебер го попитал: „Как да разбирам тогава съвета ви“?
Колко странно, но Бетховен не допускал, че  Вебер може да създаде друго такова грандиозно произведение. И ако това е така има ли смисъл да си губи времето напразно, като се опитва да създаде нещо по-значително.