Удивителният животински свят е богат на сюрпризи. Един от най-редките видове носи името окапи. Какво е то, кон, антилопа, зебра? Не. Окапи е горски жираф.
Животното има много необичаен вид: кадифена козина с цвят на тъмен шоколад, преливащ в червено. Краката са украсени в напречно черно-бели линии, а на главата си има два малки рога. Езикът им е толкова голям, че с него могат да си мият очите.
Почти двестакилограмовият звяр има два метра в дължина и височина, при холката, 160 сантиметра. Самките са малко по-високи от кавалерите си.
Пътешественикът Хенри Стенли през 1900г. достигнал басейна на Конго. Противно на очакванията му, местните жители не са показали изненада, когато видели конете на учения. Те казали, че такива зверове живеят в техните гори и ги наричат окапи. Но тогава ученият не е получил доказателаства за съществуването на тези животни в местните гори.
Няколко години по-късно Лондонското кралско зоологическо общество получило част от животинска кожа, която била класифицирана като кожа от специален вид кон.
Когато им попаднала цяла кожа и два черепа от „горския кон“ учените разбрали, че животното принадлежи към група от изчезнал вид животно.
Къде живее това чудно животно? Само в Африка, в Конго. Редкия вид бозайник не може да се приспособи към други условия на живот. Само няколко зоопарка в света мога да се гордеят са наличие на такъв екземпляр в тяхната колекция.
Точният брой на окапите в природата не е известен. Масовото изсичане на горите води до снижаване на популацията.
Този рядък вид е записан в Червената книга.

Дали се намират растения по високите върхове? Да. Повечето от тях никнат близо до земята, за да се пазят от ветровете.

Съществуват чудновати растения любелия и кръстец или спореж, които растат по склоновете на планината Кения в Африка. Тези великани достигат 10 метра височина. Страното е, че на други места са изключително дребнички.

Не е за вярване, но гигантския кръстец е роднина на глухарчето. Представяш ли си да имаш такова голямо глухарче на поляната пред дома си?

Тиквата е добре известна и високо ценена както у нас, така и в Африка, Азия и другите части на земното кълбо.
Полският майстор Калабарте е направил от този полезен плод нощни лампи, както за поставяне върху малка масичка, така и за прикрепване към стената.
Изчистена отвътре, след специален процес на сушене, тиквата се подлага на ръчна обработка.
Всеки плод е уникален, за това и всяка лампа изглежда различна.
Талантът и златните ръце на майстора оформят и завършват такива предмети за бита, които внасят приятна и неповторима атмосфера.

Проблема за обезпечаване с електричество в слаборазвитите райони на земята е на дневен ред. Студенти от Харвард са предложили свой вариант за решаване на проблема.
На Земята има много райони, в които няма електричество. Вечер хората там осветяват улиците си с огньове, а домовете си със свещи и керосинови лампи. За да се прекара електричество в тези райони са необходими милиарди долара.
Четирима студенти от Харвард са измислили способ, с който да обезпечат с електричество всяко отделно семейство.Те са създали футболна топка, която произвежда електрическа енергия по време на игра с нея.
В топката се намира индуктивна бобина, която превръща по време на игра кинетичната  енергия в електрическа. За 15 минути игра се изработва толкова енергия, колкото е необходима, за да може светодиод да работи 3 часа, а това е отличен начин за осветление на помещения в тези райони.
Студентите изработили тази енергетична топка предлагали на богати хора и корпорации да закупят комплект от тези устройства, за да могат да разпространят хиляди от тях в Африка и Азия. Така живота  в нашия свят ще стане малко по-светъл.

Руския щурман Валентин Акуратов в една от своите книги разказва за приключенията си в Африка. Ето една от интересните му истории, в която разказва как пилотите победили крокодилите.
Веднъж, когато летял с екипажа си над Африка Акуратов видял живописна река. Успял да уговори пилота да слязат долу и да я разгледат. Речено – сторено. Тяхната „Каталина“ се приводнила, а екипажа имал възможност да разгледа джунглата по отблизо.
Дошло време за излитане, но пилотите с ужас установили, че в самолета им са се настанили неканени гости – крокодили и хипопотами. При такова „нападение“ трудно биха излетели. Опитали да изплашат животните, стреляли в тях, но резултат нямало. Въпреки всичко екипажа намерил решение на проблема.
Пилотите излели на повърхността малко авиационен бензин, който бързо се разпрострял на  значително разстояние. Когато сместа от бензин и вода стигнала до ноздрите на крокодилите и хипопотамите, те в паника се разбягали. Сега вече спокойно могли да излетят.