Знаете ли кой е Чарлаз Уотъртън? Той е известен британски естественик.
Едно от най-големите удоволствия на Чарлз било да се преструва на бясно куче и да хапе гостите си по глезените. Безобидна детска шегичка, ще кажете. Да, ама Чарлз продължавал да тормози с нея хората и на 57-годишна възраст!
Друга негова страност било отвръщението му към спането на легло. той предпочитал голия под, а за възглавница си подлагал някоя хубава и удобна цепеница.
Този учен предприел няколко пътешествия до Южна Америка с цел намиране на нови видове животни. Щом обаче откриел някой ценен екземпляр, го застрелвал. После препарирал тялото, за да може да си го изучава на спокойствие.
Веднъж дори пленил цял алигатор, като преди това му се наложило да се бори с него с голи ръце.
Накрая се завърнал в имението си в Англия и похарчил 10 хиляди лири, за да го превърне в първия в света природен резерват. Да, Уотъртън наистина обичал животните, дори накарал да построят конюшната мъ така, че конете вътре да могат да си „говорят“.

В Япония има забележително, по време на цъфтежа си, черешово дърво. Не можеш да минеш покрай него, без да спреш, особено, когато е разцъфтяло, а то цъфти дълго. Един японски император подарил на американския президент за парка в Белия дом две такива дървета.
Насажденията не били огледани внимателно и тази небрежност струвала на Америка милиони долара. В расъда се оказали няколко яйца на бръмбари. В Япония те не са вредни, но в Америка при по-добри климатични условия се размножавали със голяма скорост. Където се появявали, изяждали всичката зеленина.
Веднъж във Филаделфия цял облак от тези бръмбари летял около зданието, в което заседавала комисията по борба с вредните насекоми. Те били толкова много, че затъмнили и слънцето. Не един народ е изпитал ужасни бедствия от небрежността на управниците си.
Небрежният човек е този, който невнимателно се отнася към работата си и безотговорно я изпълнява. Небрежността и безотговорността има различни проявления, но ние не трябва да им ставаме приятели.
Хора не бъдете небрежни, това се оказва пагубно в повечето случаи .

Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.

Използването на обучени соколи и ястреби, за да предотвратяване сблъсъците на самолети с птици, започнати в южната част на Бразилия.
През декември 2011 г. са успели да хванат 156 птици, които представляват потенциална заплаха за самолетите. Сблъсъците на самолети с птици е намалял до 80 процента.
И така шест ястреба и пет сокола официално са взети на служба за защита на въздушното пространство на летището на Порто Алегре от птици.
Крайната цел на проекта, стойността на които възлиза на 370 000 долара, е пълното премахване на подобни инциденти в зоната на летището.
Виновник за сблъсъците в Бразилия е гриф-урубу, голяма птица достигаща до 2 кг, с размах на крилете 1,5 метра. Тази птица е много разпространена в Америка, където заема екологичната ниша на европейските врани. При сблъсък на гриф със самолет може да възникне аварийна ситуация и даже авиокатастрофа.

Канадски генетици са създали мравки с големи глави и челюсти, като са активирали древни гени от насекомите с помощта на съвременни хормони.

Мравките били не само огромни, но получили и огромна „пухкава“ глава, а отзад им израснали гигантски челюсти.

Генетиците от университета Макгил в Канада предполагат, че подобни насекоми могат да се открият сред дивата природа. Но те са вероятно малко на брои. Обитаващи изключително пустините на Америка и Мексико. Това не са обикновени мравки работнички, а супервойници, които защитават своите семейства и територията си от нашествието на други мравки.