Иван Рухленко и неговите колеги от Департамента по електротехника и компютърни системи на Университета в Монаша, Австралия, са разработили първия в света спазер на графен и въглеродни нанотръби.
Спазер – Spazer, от английски Surface Plasmon Amplification of Radiation е плазмен наноизточник на оптично излъчване, аналогично на лазера. Спазерът генерира не фотони, а повърхностни плазмони – кохерентни електронни осцилации, които са колективни трептения на свободен електрон газ. С други думи, спазерът позволява прехвърляне на енергия с помощта на светлина. Такова прехвърляне е много ефективно и може да се използва в електронни чипове в бъдещето вместо стандартните силициеви транзистори.
Изобретателите поясняват, че модела им има няколко предимства. Предишнните спазери съдържат детайли от наночастици на злато и сребро, а  сега  се използва друга конструкция, без метали. Тя включва графен резонатор и усилвателен елемент от въглеродна нанотръба.
Тези материали са 100 пъти по-яки от металите, провеждат топлина и електричество, по-добре от медта и издържат на високи температури. От множеството си свойства, електрониката от въглеродни нанотръби и графен може да отпечатва плат за дрехи, който може да издържи на екстремни температурни условия, пране в перална машина и т.н.
До сега в тази област се правят експерименти, но силициеви електроника е преминала физическите граници на миниатюризация. Преходът на компоненти от графен и нанотръби ще бъде технологична революция. От тези материали ще се правят микропроцесори, памет, дисплеи и други компоненти на електронните устройства, уверяват ни авторите на научната разработка.

Учени от САЩ са успели да разшифроват тайствения шум, който в течение на половин век е бил регистриран в дълбините на океана в близост до Антарктида и Австралия.
Сътрудниците на Националното управление за океански и атмосферни явления в САЩ сега с увереност твърдят, че кратките звуци, от една до три секунди в диапазон от 50 до 300 Hz, за първи път зафиксирани през 60-те години на миналия век, са „речта“ на китове от вида малък кит Minke.
Тайнственият шум редовно възниквал по време на австралийската зима и е наречен „крякане на био патица“.

Най-старото фламинго в света в живеело в зоопарка Аделаида, Южна Австралия, от 1933 г.
Птицата наричали Грейтер на английски розово фламинго. Както съобщава администрацията на зоопарка фламингото е приспано на 84 години.
Състоянието на най-стария обитател на зоологическата градина се влошило и ветеринарите изчерпали всички свой възможности да му помогнат.
Грейтер имала дългогодишен приятел, чилийско фламинго, което е на възраст над 60 години.  Ветеринарите ще го наблюдават как ще реагира на загубата на приятел.
Грейтер не само е било най-старото фламинго в света, но и последното розаво фламинго обитаващо Австралия. Сега най-старото фламинго е в зоопарк в Южна Америка и е на 67 години.
Дивите фламинго живеят на свобода само до 25 години, но ако се полагат грижи за тях превишават неколкократно тази възраст.

В Западна Австралия, решили да издигне паметник на диво прасе, което през септември 2013 г. е били обвинено в кражба на бирени кутии. Идеята за издигане на паметник принадлежи на пътните служби.
Скулптурата ще бъде проектирана, за да напомня на местните шофьори за пътната безопасност. Очаква се, че на паметникът да има табела с напомняне за опасностите от шофиране в нетрезво и пияно състояние.
Видът на паметника се обсъжда масово. Вероятно край животното ще има разхвърляни празни бирени кутии. Монументът ще бъде поставен край пътя, но кога ще стане това не се съобщава.
Дива свиня попаднала в новините, след като туристи, видели как тя краде бира и рови в торбите за боклук. Животното било обвинено в открадването на 18 кутии с бира.
По-късно прасето с прякор Купчина е било ударено на пътя от кола и е умряло.

В Австралия специалисти от мониторинга на дивата природа намерили близо до река Мери камера, която била поставена за наблюдение на крокодили и се е считала за изгубена.
При преглеждане на видеото от камерата могло да се установи „личността“ на похитителя. Оказало се, че това е орел.
На записа се вижда как птицата хваща камерата, а след това я носи над езеро. По-късно орела с камерата се приземява и я оглежда, няколко пъти мушка клюна си в обектива.
Камерата била поставена на 110 километра от мястото, където е била намерена. Очаквало се е, чрез нея да се изучава живота на крокодилите, но след няколко дни се установило, че е изчезнала. Тогава сметнали, че камерата е паднала във водата.
След похищението на записващото устройство, лесовъдите заявили, че за в бъдеще ще прикрепят камерата по-здраво.