Зелените зеленчуци защитават организма срещу патогенни бактерии, това е заключението, направено от учени в австралийския Институт по молекулярна имунология. Оказва се, че зеленчуците са по-важни, отколкото се смяташе досега, тъй като те са от съществено значение за поддържане на популациите на някои имунни клетки, осигуряващи нормалните движения на червата.
Става дума за лимфоцитни клетки ILCS, които живеят в лигавицата на храносмилателния тракт и защитават организма от „лошите“ бактерии в червата. Учените смятат, че тези клетки играят важна роля при хранителни алергии, възпалителни заболявания, затлъстяване и дори могат  да предотвратят развитието на рак на дебелото черво.
Австралийскит учени са открили ген T-bet, който е много важен за образуването на ILCS. Интересното е, че този ген реагира на храната, която ядем, и на специалните протеини в зелените листни зеленчуци, като зелето. Активизира сигналния път на гена T-bet и съответното производството на имунни клетки.
В резултат от консумацията на зелени зеленчуци се увеличава броя на имунните лимфоцитни клетки, които произвеждат специфичен хормон, наречен интерлевкин-22. Този хормон предпазва организма от  нахлуването на бактерии. Експериментите показват, че без гена T-bet, един човек е по-податлив към бактериални инфекции, които навлизат в организма през храносмилателната система.
Високите нива на ILCS помагат за поддържането на здравословна околна среда в червата, насърчават бързото зарастване на малки рани и ожулвания, които са често срещани в тъканите на червата. ILCS също може да играе роля в борбата срещу рака. Учените тепърва започват да разбират колко важни са тези имунни клетки за човешкото здраве.
Изводът е прост. Ако искате да се разболяват по-рядко от бактериални инфекции, яжте повече зелени зеленчуци. Благодарение на откритието на австралийските учени ще се разработят лекарства, които ще повишават нивото на ILCS и устойчивостта към инфекциите.

Седем милиарда души изглежда много. Но тази цифра се губи в броя на микроби на Земята. Само напластеното морското дъно съдържат около 10 милиона трилиона микроби, без да се броят онези, които са в земята или червата на човека.  При опита да изучи  даже зрънце от тази биомаса ще се получи поток от данни, който трудно може да се осъзнае.
Биологът Питър Ларсен буквално е потопен  в тези данни, получени от изследването на микробното разнообразие във водата на Ламанша. Но вместо да рисуват нови диаграми, Ларсен и неговите колеги превръщат микробните данни в музика.
Има определени условия, като например слънчева светлина, температура или концентрацията на фосфора във водата, които осигуряват структурата на данните и определят популацията на микробите. Тази структура позволява интуитивно да се използва музиката, за описване на широк спектър от природни явления.
В последно време е станало модерно да „се озвучават“ научните данни. Например, превръщането на слънчевите бури в пискливи дисонанси или транскрипцията на гама лъчите в симфония за пиано, виолончело и арфа. Един колега посъветвал Ларсен да преведе даните за водорасли в класическа музика, но той предпочел да изясни природните ритми на микробите.
Тъй като тези структурирани системи не могат да разполагат с достатъчни първоначални данни, резултатите ще трябва да се променят, за да се получи възприема музиката.
Ларсен се обърнал към по-малко строго ограничения джаз. За да направи това, той определил музикалните акорди на условията на околната среда, като слънчева светлина, температура, нивата на хранителните вещества, а след подбрал броя на микробите във всяка комбинация към определен звукоред. По такъв начин, акордите звучат различно в зависимост от местните условия на околната среда влияещи на популацията на микробите.
Повечето от опитите да се превърнат линейни данни в звуци е успешно, но всъщност не се подчинява на законите в музиката. Хубаво е, че това е възможно да се види в природните явления.