Кирил беше още малък, но бе истински щастлив. Имаше си приятелят, който нямаше да го обиди. Другите деца от малки си имат гумени патета, но той си имаше истинско.
Преди девет месеца, патицата или по-точно, патокът Го се присъедини към семейство и веднага се сприятели с малкия Кирил.
Оттогава патокът и малчуганът станаха неразделни.
Веднъж пред комшийката леля Мара, майката на Кирил заговори за тази необикновена дружба на сина ѝ с патока:
– Едва ли ще ми повярваш, но първата дума на Кирил, беше „пате“.
– Изглежда малкия много се е превързал към патока, – заклати глава леля Мара.
– Всичко правят заедно, – вдигна майката ръце, – Викам Кирил за ядене, а зад него се клати Го, за спането също. По цял ден двамата си играят заедно.
– А как ги чистиш …, – усмихна се леля Мара.
– И двамата се съгласиха да носят памперси, но понякога Го изтървава своя.
Кирил растеше, а дружбата му с патокът укрепваше.
Майка му често се оплакваше:
– Щом станат от сън, в стаята настава хаос.
Двамата вървяха заедно и вършеха пакости, а после заставаха с наведена глава пред майката на Кирил, поемайки по-равно от вината.
Когато Кирил се хранеше, Го си просеше малко от неговата храна, но малчугана не му отказваше и охотно му даваше.
Веднъж се случи нещо много интересно. Кирил се разплака в ръцете на майка си, а Го с крякане обикаляше наоколо, сякаш казваше:
– Не му причинявай болка, моля те.
В семейството на Кирил, винаги е имало патици, но те си живееха на двора, но не и Го. Той е толкова мил и умен, сякаш е куче или коте.
За Кирил в това нямаше нищо странно. Той си имаше приятел. Какво като е с пера?
