Човек, който не можел да плува в паниката си започнал да потъва в реката. Той вдигал фонтан от пръски, а по реката прибягвали вълни. Човекът в страха си приел това за опасно течение и започнал да се бори с речните вълни.
Накрая потъващия осъзнал как да се държи над вода и бавно заплува към брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че на река цари пълна тишина, а той през цялото време се борел с вълните и пръските, които сам си създавал.
Колкото повече мислите, толкова по-нещастни ставате. Избавете се от многото мисли и добавете повече благодат, с благодатта ще разберете какво е добро. Всички нещастия започват от нас самите. Но ако подредите мислите си правилно, тези нещастия ще се прекратят.

На един човек, който смятали за много добър като оратор казали:
– Твоето красноречие не може да се сравни по ефективност и лаконичност с изказванията на Майстора.
Той прекарал една седмица при човекът, от чието красноречие се възхищавали останалите. Разбрал неговата тайна, а на останалите обяснил:
– Когато Майсторът говори неговите думи пораждат тишина. Уви, моята реч предизвиква размисъл.

Веднъж на пазарния площад в Краков кралският шут отишъл при една търговка на грънци. Заплатил ѝ всички съдове и ѝ казал:
– Скоро ще тръгна, а ти ме следи. Когато замахна с кърпичката си, разбий всичките си стомни и гърнета.
Около шута винаги се събирала тълпа от зяпачи. Той изчакал докато се набере повече народ и започнал да се хвали:
– Аз съм магьосник и вълшебник.
Хората недоверчиво поклащали глава и му се присмивали, но шутът продължил:
– Не вярвате ли? Даже кърпичката ми е вълшебна. Само да замахна с нея, – направил вид, че се замисля, – на пример, коя да е търговка на грънци ще счупи всичките си съдове.
Тълпата започнала силно да се смее. Тогава той махнал с кърпичката си невъзмутимо. Изведнъж, се чул звън, последван от грохот. Една търговка, като обезумяла, правела на парчета цялата си стока от глинени съдове.
Тълпата рязко замлъкнала. Във въздуха увиснала напрегната тишина. Всички били зашеметени.
Шутът не издържал и силно се разсмял, след което небрежно добавил:
– По принцип това може да го направи всеки, който предварително е платил на търговката.
И спокойно напуснал площада.

Учителката едва вчера провери съчиненията. Всеки бе заел мястото си. Класът стаил дъх очакаше резултатите.
Тя посегна към купа от тетрадки и погледна към Дамян. Погледът ѝ не вещаеше нищо добро.
Момчето се сви на мястото си и забоде поглед в земята.
В напрегнатата тишина, като тътен, изтрещя гласът на учителката:
– Не мога да разбера, как може един човек да направи толкова много грешки?
Рошавата глава на Дамян се надигна, а очите му игриво заискряха:
– Защо един, …. заедно с татко, –  вметна с гордост малкия юнак.

Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.