Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

На един кораб веднъж избухнал пожар. Той плувал по канадските езера. Сред пътниците настанала паника. Един златотърсач от Калифорния се връщал с този кораб у дома си. Той вързал съкровищата си на кръста, сложил спасителния пояс и така се надявал да доплува до брега.
Когато се готвел да скочи във водата към него притичало момиченце и отчаяно завикало:
– Спасете ме! Нямам баща, който да ми помогне. Аз съм сама и не мога да плувам. Моля ви, спасете ме!
Прекрасното детско лице било обляно в сълзи. Две уплашени очи гледали умолително златотърсача. Той погледнал товара си и нежната детска ръка, която се протягала към него. В главата му засвяткали, като светкавици в буря, противоречиви мисли:
„И двете не мога да спася! Трябва да оставя златото или детето!“
Решително хвърлил товара си в езерото и хванал момичето за ръка.
Скок. Неимоверни усилия и отчаяна борба. Накрая доплувал до брега. Излязъл на брега и изпаднал в безсъзнание.
Когато дошъл на себе си, момиченцето стояло до него и му разтривала гърдите. Сълзи се стичали по нежното му личице. Колко скъпо му било сега това дете. Той го бе спасил с цената на съкровищата си,  които изгуби, а те са събирани с тежък труд, в течение на много години.
В света се чуват милиони гласове, вопли на наранени сърца, гинещи в греха и множество пороци. Чувате ли ги? Те молят!
– Помогнете ни! Спасете ни!
Изхвърлете вашите временни съкровища, човешките души са много по-скъпи! Покорете се на Господа и Той ще ви направи оръдие за спасение на хората.

Това се е случило през 2005 г.

Едно дванадесет годишно кенийско момиченце се издирвало цяла седмица. Известно било, че е отвлечена, за да бъде насилствено омъжена.

След седмица намерили детето в компанията на три лъва, които са освободили заложницата от уплашените до смърт похитители.

По-късно се изяснило, че лъвовете са охранявали момичето, докато дойде полицията, половин ден. Те не само не я наранили, но и следели никой да не се приближава до нея.

Животните се отдалечили, едва когато се появили служителите на закона.

Специалистите предположили, че вследствие на тази благородна реакция на хищниците, потекли сълзите на момиченцето, а плача му напомнили на дошлите за техните собствени деца.

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….

Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.