Животът е тъй безсмислено-жесток, че ако човек остане напълно потопен в него, би го изживял с голяма мъка. За туй всеки безсъзнателно се стреми към нещо друго. Един се насочва към религия, друг към богатство, трети към хазарта, политика, изкуства…. бързо и неусетно се забърква във всичко това, но се чувства много по-добре.
За мнозина държава произлиза от глагола държа и си казват:
— Дръжте държавата за всичко! Тя е длъжна да ни поддържа!
А Отечество сигурно идва от глагола тече и човек си мисли: „Колко хубаво би било ако течаха, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб!“
Демокрацията има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества завистта, тъй както любовта към клюкарството е основа на всичко.
Животът е наистина едно изпитание. Най-просто казано в него ни се предлагат различни съблазни, за да бъдем изпитани. Повечето хора, то се знае, веднага се улавят на въдицата. Животът ги потупва по рамото и им казва със задоволство: „Браво!“ — и вече се грижи за тяхното благополучие докрай. На ония малцината, които се стремят да останат праведни, съдбата тутакси им обръща гръб с думите:
— Господа, вам ще се отплатя на онзи свят!
Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като на вражеска територия.
В този живот се чувстваме като случайни играчи, уловен без шанс. Той трябва да бъде съвсем друг, а се оказа нищожен. Заплетен в него, усещаш, че няма изход. И затова непрестанно гледаш към вратата, кога най-сетне ще се свърши всичко това, за да си отидеш там, където би било много по-добре.
Животът никак не е лош, когато можеш да го живееш. Нито смъртта е страшна, когато можеш да умреш. Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито да умреш.
Хората са като думите в чужди език, някои отведнъж прилягат, точни и ясни, и веднага се запаметяват, други напротив, остават само смътни следи в паметта ти.
В живота си ти летиш с главоломна бързина в някакъв влак. Отгде иде той — и къде отива? Ти не знаеш. Никой не знае. Влакът иде от вечността — и лети към друга вечност.
Ти поглеждаш само за миг през прозореца. Пред тебе профучават неясните очертания, свят ти се завива и ти не разбираш нищо от тоя откраднат миг. Но този единствен миг е земният ти живот. Той е едно мигновено контрабандно промъкване от едно небитие — до друго.
Последната дума е на Негово Величество Живота. Ти желаеш да правиш вази, но той може би ще поиска от тебе гърнета.
Тайната на добрия живот е много проста, тя е в съвестта. Необходимо ли е да я имаш?
Човек не е друго освен едно създание с „весела“ съвест. Оня, който е наказан от провидението с тежка, мрачна съвест, той не е за живота.
Едно разбрах с положителност през моя живот, че навсякъде може и без мене.
Докато си млад и гледаш живота в лицето, той ти се вижда може би елементарен, но привлекателен. Чак по-късно, когато започнеш да го гледаш като отминава, виждаш гърба му с безобразната гърбица и си мислиш: „Боже, какъв урод бил всъщност!
Животът е като коня, почувства ли, че ездачът е несигурен, може да го хвърли.
Или като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.
Животът е река, в която се хвърляме, за да я преплуваме, но някои от нас се давят. Умният е предпазлив, върви по брега и търси брод. Накрая излиза щастлив на другия бряг.
Животът е препълнен с такива обидни несъвършенства, че по-чувствителни и честолюбиви натури се стесняват да бъдат сериозни и трезви.
Дълго време мислех, че  е вреден алкохолът, по-късно хвърлих вината на тютюна, а после на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто неумението да живея.

„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

Пътешественик се обърнал към един игумен на манастир:
– Искам да направя живота си по-добър, но не мога да се предпазя от греховните си мисли.
Игуменът обърнал поглед към вятъра, който духал много силно навън и казал:
– Тук е много горещо. Ще ти бъда много благодарен ако вземеш една част от вятъра и я донесеш тук, за да охладим стаята.
– Това е невъзможно, – казал пътешественикът.
– Така не можеш да избегнеш мислите, които смущават съвестта ти, – отговорил монахът. – Но ако знаеш как да кажеш „не“ на изкушението, те няма да ти причинят никаква вреда.

Началникът на полицията от Ню Джърси Рис Фуентес се движел с полицейски автомобил, на който нямало отличителен белег, че колата е такава. Бил спрян от полицай за превишена скорост. На място, където скоростта била ограничена до 65 мили, той се движел с 75 мили в час.
Патрулът, който го разпознал и знаел, че Фуентес повече от 20 години служи в полицията, отказал да напише акта за глоба. Все пак пред него стояло длъжностно лице.
Въпреки всичко Рис настоял да бъде глобен. Сумата не била малка – 160 долара.
Днес повечето хора с власт се възползват от служебното си положение и не обръщат внимание на червения сигнал на съвестта. А това понякога води до корупция, мошеничества и накрая до престъпления от по-сериозен характер.
Не знам какво ще кажат полицейските органи в България, но се радвам, че има поне един полицай и то на ръководна длъжност, който не се срамува да признае грешката си и е готов да понесе съответното наказание.

През 1932 г. на територията на Китай, японската армия организирала отряд 731. Неговата цел била да разработва нови биологични оръжия. Хората от този отряд извършвали своите безчовечни експерименти върху живи индивиди, по-голямата част, от които били китайци.
В резултат на тази „дейност“ отрядът е погубил десетки хиляди човека. Ако смятате, че тези изверги са били жестоко наказани, жестоко се лъжете.
Командирът на отряда Сиро заминава за САЩ, където отново се занимава с разработката на биологично оръжие. Умира чак през 1959 г. Друг член на отряда Йoсимура става учен и през 1978 г. е удостоен с ордена на възходящото слънце. Масадзи Китано става ръководител на голяма японска фармацефтична фирма. Синозука и Канеко и до сега са живи и спокойно разказват, как са издевателствали над живи хора.
Каква печална история. Потърпевшите отдавна не са между живите, а „експериментаторите“ живеят облагодетелствани от държавата. Колко странно, тези хора нямат ли съвест?
Това е една от историите за извършените жестоки експерименти през Втората световна война върху хора. и тя не е единствена. Тук не споменавам за хилядите издевателства и опити върху хора  в лагерите на смъртта. Грозно и жалко! И вместо човек да си вземе поука от всичко това, той продължава в същото русло. Какво имам в предвид ли? Такива експерименти се правят и днес. Експерименти, чрез които се контролира съзнанието на човека. Докога ще се толерират хора занимаващи се с тази дейност?