Архив за етикет: сутрин

Здравословна граница

Стоян бе изправен пред краен срок за проект в работата си.

Преди да излезе сутринта от къщи, той обсъди дневния си график със съпругата си.

Малко преди обяд тя му звънна и го попита:

– Можеш ли да вземеш някои хранителни стоки на път за вкъщи?

Следваше не много голям списък.

Стресът на Стоян вече беше висок и той бе силно раздразнен, че тя го моли да свърши тази поръчка, но бързо отговори:

– Да, няма проблем.

Той искаше да ѝ помогне, но това бе грешка.

След като приключи работа, Стоян се втурна кум магазина и се прибра бързо.

Когато влезе в къщи, той бе на ръба на негативните си емоции, а това силно повлия на останалата част от вечерта.

По-късно, когато си правеше равносметка, Стоян си каза:

– Съпругата ми не беше направила нищо лошо, като ме помоли да свърша една поръчка. Конфликтната вечер не беше по нейна вина. Ако бях по-мъдър, щях любезно да ѝ кажа, че искам да помогна, но че със служебните ми ангажименти този ден, това не е възможно.

Това е една здравословна граница, която би довела до повече мир в домовете ни.

Внимавайте за пукнатините

Мария се настани до дядо си и се приготви да слуша. Старецът бе сладкодумен, а внучката му любознателна.

Тя с трепет очакваше какво ще ѝ разкаже този ден.

– Днес е ред на жителите на град Сардис, – засмя се дядо ѝ. – И така, този град се намирал на висока скала, която била почти невъзможна за изкачване. Жителите му били сигурни, че никакъв враг няма да нападне града им. Тази самоувереност довела до разрушението на Сардис.

– Но нали градът бил на висока скала и никой не можел да я изкачи?! – възкликна Мария.

– Хората се гордеели, поради не престъпното място, че никой няма да посмее да воюва с тях, – въздъхна дядото. – Станали арогантни, самодоволни, мързеливи и небрежни. Смятали, че градът е надеждно защитен.

– Тогава,как са успели да го разрушат? – Мария бе нетърпелива.

Но дядо ѝ не бързаше, той бе последователен в разказването и точен.

– Жителите на Сардис не се интересували от укрепването на основите на стените му. След време в тези стени се появили пукнатини. Отначало били малки, почти незабележими, но с времето ставали големи и по-дълбоки. И накрая станали такива, че човек можел да преминава през тях.

– Хората не са ли забелязали това? – попита Мария.

– Дори не са подозирали,че през образувалите се пукнатини може да проникне враг, – уточни старецът.

– И навярно са ги нападнали? – смръщи вежди Мария.

– Една нощ врагът се изкачил на скалата и влязъл през пукнатините. Всичко станало само за няколко минути. Нашествениците заели атакуващи позиции, подготвяйки оръжията си, за да убият всеки, който би се опитал да избяга. На сутринта жителите излезли по улиците и били смаяни, че са обкръжени от врага.

– Наистина много неприятно е, но те сами са си били виновни, – отбеляза Мария.

– За съжаление, много от нас са като жителите на Сардис, – тъжно поклати глава дядото. – Толкова сме заети с житейските дела и толкова уверени във възможностите си, че спираме да забелязваме духовните си нужди. Мислим си, че не е нужно да се грижим за „основата“ на живота си и не забелязваме, че тя вече е напукана.

– А кога става това? – с тревога попита Мария.

– Такова небрежно отношение се получава, когато вярващият не се моли и не се подчинява на Божия Дух. Ако християнинът е толкова зает, че няма време да общува с Бога, тогава скоро ще има големи проблеми, както се е случило с жителите на Сардис. „Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне“.

Мария сериозно се бе замислила, след като чу поредната историята на дядо си.
Накрая вдигна глава и каза:

– Това означава, че винаги трябва да бъдем нащрек. Да бдим за духовния си живот и за вярата си, която смятаме за силна.

– А защо трябва да бъдем изключително внимателни? – попита дядото.

– За да не паднем, – смело отговори Мария.

Ако животът ви е напукан или вече се е счупил, все още има надежда, че всичко ще бъде наред и животът ви ще бъде възстановен.

Може да се наложи да предприемете спешни мерки, за да „реанимирате“ живота си, но във всеки случай той може да бъде възстановен.

Профилактиката винаги е по-добра от операцията, затова се научете да не позволявате на нещата да стигнат до сериозни проблеми в бъдеще.

Може да си мислите, че молитвата и грижата за духовния ви живот изискват твърде много време и усилия, но те изисква много по-малко усилия и е по-малко болезнено, отколкото първо да разрушите духовния си живот и след това да се опитвате да го възстановите и подобрите.

Ти си водачът

Тони се окайваше:

– Голям лицемер съм, когато става въпрос за молитва с жена ми. Уча и предизвиквам другите мъже ежедневно да се молят със съпругите си, но …. Минат ли няколко месеца, извинявам се на жена си, че не сме застанали заедно пред Господа. Защо се случва така?

Захари бе по-възрастен от него и на години, и като християнин. Той потупа Тони по рамото и му отговори следното:

– Ако решиш да се молиш с жена си, врагът забелязва веднага. Той ще направи всичко, за да ви спре. Сутрин ще се разсееш, а вечер изтощението и напрежението от деня могат да те повалят.

– Но защо? – отчаяно попита Тони.

– Защото няма нищо по-опасно за врага от съпруг и съпруга, които се молят заедно. Молещата се двойка става трудна за разделяне и силна в Духа. За това дръж я за ръката и изричай думи на глас. Дори да ти се струва, че си тромав и натрапчив, изказвай молитвите си пред Отца със съпругата си, ако наистина искаш бракът ти да процъфти.

– А кога е най-добре да се молим?

– Не ти давам формула или перфектно време от деня, – поклати глава Захари. – Това двамата трябва да го решите. Но ето какво ще кажа още, ти трябва да водиш. Като духовен водач във вашия дом, тази отговорност е твоя, а не нейна.

– Когато този навик ни се изплъзне, обвинявах жена си, – призна си Тони, – но после осъзнавах колко нелепо е това.

– Бог те е избрал да водиш, – насърчи го Захари. – Не защото си съвършен, а защото си Негов. Няма по-добър начин от това редовно да се обръщаш към Него в молитва до съпругата си със смирение, доверие и благодарност.

Предупреждението

Едуард се премести близо до брега на Мексиканския залив. Там около местния парк той забеляза предупредителен знак.

На него бе изобразен алигатор.

Знакът предупреждаваше пешеходците за месоядни влечуги, които бродеха из района.

Това за Едуард бе странно, но той информира семейството си за него:

– В района има алигатори. Пазете се!

Всички се засмяха.

– Това е малко вероятно да се случи, – заяви категорично синът му.

Но една сутрин дъщеря му докладва за тази „невероятност“.

Момичето всяка сутрин бягаше, но днес бе видяла огромно влечуго.

– То стоеше там и ме гледаше. Уплаших се. Очаквах всеки момент да се хвърли върху мен. Никога не съм бягала толкова бързо …, – обясни задъхвайки се дъщеря му.

Мъдро е да се вслушваме в предупрежденията, независимо колко съмнителни ни изглеждат.

След Бог запълни празнотата ни, поправя грешките, възстановява разбитите сърца и освобождава вързаните, Той показва свой собствен предупредителен знак.

Трудното решение

Дончо бе напрегнат. Сутринта сподели с приятеля си Алекс:

– Вярвам, че споделената вяра в Христос е основата на всеки брак. Имам среща с невероятна красавица, но тя не е християнка. Какво да правя?

– Лошо е да се „впрегнеш“ с невярващ, – тъжно констатира Алекс.

– Аз изглеждам посредствено, а сега ми се дава шанс да изляза с красиво момиче. Защо да не бъда с нея? Това не е ли една нормална възможност за мен? – попита Дончо.

– Повярвай ми, не е, – отговори Алекс.

– Вярата ми в Исус е много важна за живота ми. Мисля, че срещите могат да бъдат забавни, но също така трябва да бъдат целенасочени, като част от разбирането на решението за брак. …. Също така мисля, че Таня е възхитителна. Какво да правя?

– Поредната съблазън, която иска да те отдалечи от Бога, – поклати глава Алекс.

Дончо разроши косата си с длани и тежко въздъхна:

– Моли се за мен, Алекс, да намеря мъдрост и напътствие за това трудно решение.

– Дадена ти е мъдрост за това. Просто трябва да я приемеш. Писанието е точно и категорично:“Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?“ – отсече всякакво придумване и отклонение по-нататък Алекс.