Един контрабандист, поради страх от полицейска акция, се обърнал към един монах с молба да укрие контрабандна стока в манастира, Полицията няма да заподозре свещеник.

Монахът отговорил на това искане с възмущение и поискал мъжът веднага да напусне манастира.

– Защо така, – замолил се контрабандистът, – ще ви дам 100 хиляди долара.

Монахът се поколебал преди да даде отново същия отговор.

– Двеста хиляди?

Монахът пак отказал.

– Петстотин хиляди?

Монахът сграбчил тоягата и изкрещял:

– Махай се веднага от тук! Ти стигна твърде близко до моята цена.

Осъзнавайки злото, човек не би го извършил повече и не би се подал на изкушението.

Над 20% от хората поне веднъж в живота си са изпадали в сънна парализа.
Това явление може да се случи при заспиване, когато тялото  е преминало във фаза бърз сън, а ума остава активен или при събуждане, когато умът се „включва“ преди тялото да излезе от сън.
Парализата може да продължи от няколко секунди до няколко минути и често е придружена от паника, страх, чувство на натиск в гърдите, усещане за присъствие на чуждо тяло.
Много народи имат свое тълкувание за сънната парализа. В повечето случаи ги свързват с проява на духове.
Въпреки че сама по себе си сънната парализа е безвредна, тя може да свидетелства за други заболявания като нарколепсия или сомнамбулизъм.

Планината Хуашан в Китай достига височина от около две хиляди метра и е известна със своите екстремни маршрути.
Най-опасната и страшна туристическа атракция тук е преодоляване на мост над пропастта.
Това е нестабилно съоръжение с ширина не повече 40 см и е съставено от полугнили дъски. То няма парапет и огради за осигуряване на безопасност.
На отвесната скала е забита верига, за която човек може да се придържа. Така маршрута се минава по-скоро на ръце, отколкото на крака.
Не всеки изкачил се на планината се осмелява да стъпи на моста, но тези, които преодоляват собствения си страх, сматат това за най-доброто забавление за разсейване на скуката.

Петък 13-ти не винаги е считан за най-нещастен календарен ден.
В Гърция и испаноезичните страни традиционно се боят от число 13 във вторник.
В Италия се страхуват от 17-ти петък, тъй като 17 е по-опасно от 13 за италианците.
Страхът от такива числа може да окаже обратно влияние на вероятността за нещастие.
Например, в центъра по застрахователната статистика в Холандия са изчислили, че в петък 13-ти се случват по-малко аварии и застрахователните вземания, отколкото в нормални дни, тъй като хората са склонни да се държат по-предпазливо или изобщо да не излизат от домовете си.

Веднъж петелът се качил на стобора и започнал силно да кукурига. Чул го гърмът и му казал:

– Всички чуват силния ти глас, но моя се чува надалече.

Петелът се настървил:

– Нима ти се опитваш да се сравняваш с мен?

– Разбира се, – отговорил гърмът. – И имам право за това.

Дълго спорили двамата. Накраят гърмът предложил:

– Всеки от нас ще извика на жена си отдалече  да приготви богата гощавка, а на другия ден ще отидем да видим, дали са чули. Само че ти ще слезеш от стобора и ще отидеш до онова дърво край гората и от там ще извикаш, защото от тук кокошките винаги те чуват.

– Нека бъде както си рекъл, – казал петелът.

Двамата отлетели към гората. Черната кокошчица тръгнала след тях, като се криела във високите треви.

„Толкова е невниматлен моя петльо! – мислила си тя. – Трябва да ги проследя, ами ако на петльо му се случи някоя беда…..!“

Тя така добре се скрила, че не я видели от дървото петльо и гърмът. Седи тя между високите треви, трепери, но очи от мъжа си не сваля.

Гърмът загърмял, затрещял, така че цялото небе се разтресло. Хората и зверовете онемли от страх.

– Чуваш ли ме, жено? Искам да приготвиш богата трапеза, че да нагостя моя храбър съперник.

„Ох, колко силно трещи, – мислила си кокошчицата, – но гласът на моя мъж е по-добър….“

Петелът също извикал, колкото се може по-силно, изпънал криле и се разпляскал. Черната кокошчица веднага се прибрала и веднага казала на останалите кокошки бързо да приготвят празнична трапеза.

Дошъл гърмът на гости на петела и се удивил:

– Каква добра стопанка имаш.

– Когато чух мъжа си да вика от края на гората, веднага се хванах да приготвям трапезата, – казала хитрата кокошчица.

А петелът се надувал, перил се и вярвал, че толкова силно е кукуригал, та чак от края на гората са го чули.

След това гърмът повел петела при своята жена.

– Чух, че ми каза да приготвя богата трапеза, – започнала да обеснява жената на обидения гръм, – но защо трябва да те слушам? Ако искаш такава, направи си я сам.

Засрамил се гърмът и повече не настоял, че той има по-силен глас. Разбрал, че не е важно какъв глас имаш, а каква е жена ти!