Трудно е да се работи във фирма свързана с комунални услуги. Най-вече, защото служителите ѝ трябва да се отзовават на странни повиквания или в неудобно време.

Николай работеше в такава фирма и съвсем не му бе леко. Много пъти са го срещали раздразнени и гневни, сякаш сам той лично е отговорен за повредата.

Колко пъти са крещели срещи него:

– Кой ви е изпратил? Вие сте некомпетентен. Друг на ваше място отдавна да е отстранил повредата.

– Вие сте безотговорен, вече втори ден звъним във фирмата ви. Къде се бавихте до сега?

– Всичко това сте направили с цел да ви повикаме на помощ, за да се обогатите.

Всичко това нараняваше Николай и го караше да мисли лоши неща за оплакващите се хора.

Но имаше случаи, в който Николай чуваше:

– Благодаря ви! Без вас нищо не бихме могли да направим.

– Златни ръце имате, Бог да ви благослови.

Тогава вярата в доброто с нова сила се възвръщаше у Николай.

Веднъж Николай поговори за тези проблеми във фирмата си с дядо Спас.

– Всички се преживели в живота си разрушения, които човек не може да поправи, – каза старецът.

– Тогава какво да правя? – попита Николай.

– В такива случаи имаме нужда от Бог, – каза дядо Спас, – защото само Той може да разреши проблемите ни.

– А мога ли напълно да съм уверен, че Бог винаги ще се отзове и ще ми помогне? – попита Николай.

– Той не само ще отговори на нуждата ти, – засмя се дядо Спас, – но и ще те подкрепи и възстанови. На Бога трябва да казваме: „Благодаря Ти, че беше с мен в тази ситуация“.

През 1970 г., поради трудната ситуация свързана с трафика във Волгоград се наложило спешно изграждане на метро.

Тогава в града нямало милионери и метро в него не било поставено.

Но въпреки това изход от положението намерили.

Построили три подземни станции на най-оживените кръстовища и пуснали по тях така наречените „скоростни трамваи“, които преминавали през тунели и улици.

Сложността в случая била, че не можели да намерят трамвай с врати от двете страни.

Коя е нашата котва? Исус. Той е нашето спасение и надежда. Ако Исус е най-ценният в живота ни и уповаваме на Него във всяка ситуация, ще получим Неговата закрила и сила.

Но ако отклоним погледа си от Исус и се увличаме прекалено във своите планове, без да забележим, ще усетим, че се носим далече от Неговата любов и милост.

Сигурността, която имаме в Исус, е надеждна котва в нашия живот.

Наталия работеше в заведение, където живееха хора с мозъчни травми. Повечето бяха претърпели катастрофи с кола или мотор.

Някои от тях можеха да общуват с другите и си помагаха взаимно.

Но имаше и такива, които бяха затворени в себе си. Ето, Недялко прекарваше целия си ден в мълчание. Ако някой се опиташе да го заговори, свеждаше незабавно очи и бързо ускоряваше крачка, за да се отдалечи светкавично от мястото на срещата.

Работата на Наталия се състоеше в това, да помогне на тези хора да станат поне малко по-самостоятелни. Това съвсем не беше лека задача.

Тя им помагаше да се хранят, да извършват някои от ежедневните си дейности, показваше им как да играят игри…..

Но точно тук в игрите ставаха неприятните инциденти.

– Ти само на него помагаш, – мърмореше Григор с карти в ръцете.

– Няма да ми гледате картите, – свирепо изгледа всички на масата Огнян.

Достатъчно бе някой да го погледне за миг и той бе готов да набие „нахалника“. За съжаление, травмите от миналото на някои провокираха неочаквани пристъпи на гняв, който можеше да прерасне и до насилие.

Всички от екипа, заедно с Наталия бяха обучени предварително, как да постъпят ако възникнеше подобна ситуация. Бяха ги инструктирали:

– Не приемайте лично тези случаи. Те се дължат на състоянието на болните.

Наталия, като и другите от обслужващия персонал знаеха, че при изявило се раздразнение и ярост, трябваше да запазят спокойствие и да се държат нормално, все едно нищо не се е случило.

При по-тежък случай се намесваха лекарите, които биеха успокоителни инжекции.

Един ден, когато бе мирно и спокойно в трапезарията, Наталия сериозно се замисли: „Мога ли това, което практикувам тук сред тези хора, да използвам в живота си?“

Спомни си, че Исус учеше учениците си, че ако някой го удари по едната буза да обръща и другата.

„Понякога хората, не само в това заведение, а и навън, постъпват неправилно, – каза си Наталия, – заради някоя сътресение или нарушение на нормалния му начин на живот в миналото му. За това на обидата трябва да отвръщаме с любов“.

Тя наведе глава и тихо се помоли:

– Господи, помогни ми да отвръщам с любов на лошото отношение към мен, което е породено навярно от болка, страдание или несправедливост извършена спрямо този човек в миналото му…..