Един аристократичен любител на музиката, не без сарказъм попитал Брамс:
– Маестро, не смятате ли, че темата на финала във вашата Първа симфония поразително прилича на подобна темата от Деветата симфония на Бетовен?
Композиторът без да се смути, казал на любителя:
– Действително, това е така! Но не е поразително това, че всяко магаре смята за свой дълг да ме информира за това?

Веднъж Марк Твен отишъл да слуша проповед на свой приятел свещеник, който много пъти го канел. Той бил един от най-добрите проповедници и когато проповядвал църквата винаги била пълна. Марк  си избрал неделята за ден, в който да посети църквата на приятеля си.
Свещеникът се готвел внимателно, в проповедта си вложил всичко най-добро което можел.
В неделя Марк Твен седнал на първия ред, точно пред проповедника. Свещеникът вложил цялата си енергия в проповядването и тя действително била прекрасна, цяла симфония преплетена с поезия.
Но Марк седял като мъртъв. Никакъв намек за одобрение не преминало по лицето му. Останалите хора били в екстаз, но Марк Твен оставал равнодушен.
Когато богослужението свършило свещеникът и Марк се насочил към колата. И двамата мълчали. Когато Марк Твен вече слизал от колата и се готвел да си тръгне, приятелят му казал:
– Ти нищо не каза за моята проповед.
Марк се обърнал и казал:
– В нея нямаше нищо ново. Аз имам книга в дома си, от която ти всичко си копирал. Тази лекция е взаимствана и ти не можеш да ме излъжеш, както глупаците в църквата. Но аз мога да чета и съм грамотен. Между другото преглеждах тази книга вчера.
Свещеникът бил изненадан и не можел да повярва на казаното:
– Какво говориш? От никъде не съм преписвал. Това е невъзможно!
Марк Твен казал:
– Утре ще ти изпратя книгата.
На другия ден свещеникът получил голям речник с бележка: „Тук ще намериш всички думи“.
Така разсъждава само аналитик. Той може да убие всяка поезия. За него това е просто свързване на думите. Не може да види красотата и всичко значимо, защото то се намира между редовете.