Характеризира се с възпаление на бронхите. Наблюдават се остър и хроничен бронхит.
Остърият бронхит е пневмония. Причината за заболяването често са вируси и бактерии.
Хроничният бронхит е прогресивно възпаление на бронхите, проявяващо се с кашлица.
Остърият бронхит обикновено започва с хрема и ларингит. След това се появява болка в гърдите, следвана от суха кашлица. Наблюдава се общо неразположение и слабост.
Острите симптоми отшумяват след четвъртия ден и при благоприятен изход напълно изчезват към седмия ден.
Първият симптом на хроничен бронхит е кашлица сутрин със слизестите секрети. Кашлица постепенно започва да се появят през нощта и деня. Засилва се в студено време и скоро става постоянна. Храчките се увеличават, стават гнойно слизести. Наблюдава се недостиг на въздух.
При наличие на симптомите, изброени по-горе, обърнете се към вашия лекар, защото дори и най-леката форма на болестта може да доведе до усложнения.
А ето ви и рецепта от народната медицина.
Смесват се настъргани ябълки с мед в съотношение 1:1. Вземе се 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден.

Европейски лекари предупреждават, че не е необходимо да се прилагат антибиотици при лекуване на кашлица. Тяхната препоръка се основава на анализ от даните на 2000 пациента.
Лекарите смятат, че антибиотиците са неефективни при лечение на тези симптоми. Лечението с тези лекарства се оказали аналогично на „лечение“ с плацебо, което симулира терапевтично действие, каквото всъщност няма.
Любопитното е, че антибиотиците не се сработват с нито една възрастова група.
Освен това авторът на изследването Пол Литл от Университета в Саутхемптън, заяви, че лечението на дихателните инфекции с антибиотици дава странични ефекти като повръщане, обрив, диария, бактериална резистентност.
В същото време много болни се опитват да лекуват кашлицата си именно с подобни средства, предполагайки, че те са панацея за възпаленото гърло.

Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.

Съвремената медицина не лекува болестта. Лекарствата отстраняват симптомите, които се появяват в резултат от борбата на организма с външните причинители на заболяването.
Основната причина за повечето болести е отслабването на защитните функции на организма, поради постоянна интоксикация от токсини, съдържащи се в храните. С други думи, това е хронично отслабване на имунната система.
В действителност, няма епидемия от грип, те не съществува, тази болести на човечеството са причинени от хронично отслабена имунна система, вследствие на нездравословна храна.
Лекарите предписват на така наречените „болни“ разнообразни медикаменти. В резултат на това в организма на човека се активизират защитни механизми, противопоставящи на самите лекарства. След известно време настъпва „облекчение“, обещано в инструкциите на лекарството, пада температурата, престават болките в гърлото, изчезва хремата. В действителност организмът е престанал да се бори със болестта и изкарването на токсините. Симптомите на болестта изчезват, но токсините остават вътре в нас, а ние наивно смятаме, че сме се излекували с помощта на таблетките и сега сме здрави.
Ако се храним правилно, ще престанем да боледуваме и тогава нямаме нужда от лекарства.
Тук се заплитат икономическите и политическите интереси на цели корпорации и страни, за това не е трудно да се досетите каква пропаганда ще се пуска навсякъде. Погледнете поредната реклама за пуснато лекарство и сравнете със симптомите, от които се оплакват хората около вас.  Това случайно ли е? Чии интереси се защитават и преследват в случая?

Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.