Съвременият велосипедист обикновено използва няколко устройства и приложения по време на каране: спортен часовник, смартфон, плейър, фенерче и навигатор (ако пътувате по непознат маршрут). Всички те работят със своите батерии и заемат място. Немски разработчици от компанията iCradle са решили да комбинира функционалността на тези устройства в единна система, наречена COBI, което означава „Комбинирано колоездене“.
COBI поема контрола на управлението, навигацията, музиката, фитнес контрола, стоп светлините (автоматично светват при натискане на спирачките) и скоростомера. Системата се състои от една централна единица със собствена батерия от 6000mAh, която се монтира на волана и е прикрепен към смартфона.
Чрез специално приложение колоездачът получава достъп до предавателната кутия (ако устройството е съвместимо например Bosch E-Bike), стопове и фарове, амортисьорите и вилката, картата на района, слуша музика и така нататък.
Данните от преносимата електроника ще бъдат записвани в COBI и качени в социална мрежа, където потребителят може да води статистика и да се сприятелява.
От интернет COBI ще получава и показва прогнозите за времето, задръстванията и нови плейлисти. В допълнение, COBI бързо ще намира велосипеда на претоварен паркинг.
В случай на лошо време телефона се предпазва със специален прозрачен модул. Ако карате колелото, смартфонът може да бъде поставен на безопасно място и да поддържите връзката с него чрез Bluetooth.
Интересно е, че Bluetooth служи за аларма против кражба, когато отидете отвъд пределите на сигнала. Вграденият в COBI акселерометър включва алармата, ако велосипедът започне да се движи.
Архив за етикет: сигнал
Убийствено приветствие
През 1750 г. Роберт Морис, виден колониален чиновник, видял невероятен сън. В него той бил смъртоносно ранен, когато корабът, който трябвало следващия ден да посети, дал артилерийски салют.
Когато се събудил, той бил шокиран и отказал да се качи на кораба. Успокоявайки госта си, капитана обещал, че никакъв салют няма да има, докато Морис, след посещението си на кораба на стъпи на земя.
Морис се съгласил при такива условия.
След инспекцията на кораба капитана дочакал, докато Морис се оказал в лодката и след това дал заповед да приготвят оръдията за оръдеен поздрав. Но на носа му кацнала муха и той вдигнал ръка, за да я прогони. Моряците взели жеста му като сигнал и стреляли. Части от заряда попаднал върху Морис, който бил отплувал с гребна лодка и се намирал на няколко метра от кораба.
Както се казва, от съдбата си не можеш да избягаш.
Град, в който нямало правила за движението по пътя
Един шофьор пристигнал в странен град, където на всяко кръстовище висели десетки светофари. И най-странното било, че те не работили съгласувано.
Въпреки това, жителите на този град по някакъв начин карали колите си без да се сблъскат.
Объркан, шофьорът спрял встрани от пътя, без да знае как да върви по-нататък.
Забелязал един минувач и го попитал през прозореца на колата си.
– Кажете ми, защо имате толкова много светофари на кръстовищата?
– Чухме, че това е много нужно нещо и затова окачихме от тях повече навсякъде, – казал минувачът.
– А как се ориентирате по сигнал им?
– Шофьорите тук не се съобразяват със светофарите, те се обясняват чрез знаци.
– А какъв знак използват най-често тук? – попитал изненадан шофьорът.
– Въртят пръст по слепоочието си, – засмял се минувачът.
Морска поща
Много от нас добре помня един епизод от романа на Жул Верн, когато морските пътешественици случайно откриват в стомаха на акула, бутилка с бележка, която бил хвърлил в морето капитан Грант. Дори 150 години по-късно, така постъпвали моряците, изпаднали в беда. Но такава „морска поща“ не е много надеждна.
На бутилката на капитан Грант много ѝ е провървяло. Но останалите бутилки трябвало да плуват в продължение на много години в моретата и океаните.
През 1784, в Тихия океан, потънал японския кораб. 44 моряк намерил убежище на необитаем коралов остров. Един от моряците написал зов за помощ, сложил я в бутилка и я хвърлил в морето.
Станало така, че вълните изхвърлили бутилката на японския бряг и дори близо до родния град на моряка, станал жертва на корабокрушението. Но това се е случило чак през 1934 г., т.е. 150 години по-късно!
През първата половина на XIX век са създадени международни сигнали за бедствие. Корабите стреляли с оръдия и трябвало да размахват определен флаг. А през нощта, било необходимо да се дават сигнални светлини и ракети.
Това е вече една голяма крачка напред, но ако по морските линии край бреговете тези сигнали могат да се видят. Ефективността на техните действия в безкрайните простори на океаните, в новите, малко известни пътища, е практически нула.
През 1986 г. се появило ново ефективно средство за комуникация – радиото. И две години след откриването му великият руски учен Александър Попов обуорудвал с безжичен телеграф първия кораб. Той бил английски плаващ фар. Една година по-късно, когато фарът се сблъскал с парахода „Матюс“, за първи път в историята на корабоплаването е бил изпратен сигнал за бедствие по радиото.
Въпреки това, ясен сигнал на призива за спасение не съществува все още.
На 3 ноември 1906 е била подписана Берлинската радиотелеграфна конвеннция, приела за международен сигнал за бедствие «SOS». SOS – това са през първите три букви от английската фраза „Спасете нашите души“ – Save Our Souls.
От тогава този сигнал е използван от хиляди бедстващи кораби. И всички кораби намиращи се наблизо, заедно бърза да им помогнат.
Технология за идентификация на личността чрез мозъчните вълни
В Япония е разработена технология за идентифициране на личността по електрическата активност на мозъка. За разлика от пръстови отпечатъци тя по-трудно се прави и не може да бъде открадната.
Новият продукт може да се използва като парола или дори ключ по подобие на пръстови отпечатъци или ириса на очите.
Мозъчните сигнали никой не може да открадне. Ако ги свържете с други биометрични показатели може да бъдат еднозначно идентифицирани.
Технологията е базирана на улавяне на специални ритми на електрическата активност в мозъка – вълна P-300, която може да се фиксира за по-малко от секунда след възприемането на звуци или изображения.
По време на експериментите, професорът показал снимки на студентите, пуснал им музика и записал мозъчната им дейност. В резултат на това, бил в състояние, с вероятност по-голяма от 90%, да установи идентичност на дадена личност, чрез електроенцефалограмата.
За използването на алфа ритъм на мозъка при идентифициране, отделни учени са се борили в продължение на години. Но професор Хидеаки Караяма е решил да отиде в другата посока. Той е убеден, че вълната P-300 е по-подходяща за това, тъй като тя е индивидуалната реакция на това, което са видели или чули хората и не може да бъде предизвикана по химически начин.