Не веднъж местните жители са виждали четириметрови змии-мутанти. Хората от  село Вербилово виждали в гората огромни влечуги достигащи дължина 4 метра.
Скоро един младеж успял да убие една от змиите. На снимката ясно се вижда окаченият мутант на дървото.
Някои твърдят, че това е може би фотомонтаж.
Но местните твърдят, че ако попаднеш на изоставения полигон, където те събират гъби и орехи, там можеш да срещнеш тези чудовища.
Говори се, че това не са никакви змии. На главите им няма никакви жълти кръгове или други характерни белези за този род влечуги.
Ако това не е следствие от биологичен експеримент, а резултат от това, което изхвърляме от нашите домакинства, би трябвало да се замислим по въпроса: Какви продукти създаваме и до колко те са безвредни за самите нас?

В горещия летен ден малко хора се отбиват в старата разрушена църква в селото. Тя някога е била голяма и процъфтяваща в многолюдното селце между Москва и Каломна.
По-късно църквата била унищожена и осквернена. Селяните разкъсали иконите, изпочупили пода, а самата църква превърнали в ремонтна работилница за трактори.
Случайно или не, но жителите на това село били застигнати от редица нещастия и болести. Самото селище запустяло и изчезнало
А църквата и до днес си стои. Изненадващо е , че църквата е разрушена, липсват северната и южната й страна, на земята се търкалят надгробни паметници, но тя е още там.
По стените са запазени стенописи на неизвестен гениален художник.
Въпреки всички оскърбления, куките забити в стените и прораслата коприва на пода, старата църква е още жива.
Сякаш някой живее в тази порутена сграда….
В очите на светиите изписани на стените се чете удивление. „Защо хората унищожават тази красота сред плодородната  земя“.
Въпреки всичко това, очите на ангелите и светиите от стенописите излъчват любов и доброта…..

Тази котка не само заема мястото на кмета, но е на него 15 години. Вярно е, че не управлява град, а село с население от едва 900 души. Въпреки това, 15 години са впечатляващ мандат, дори и за човек. Очевидно Стъбс доста добре се справя с работата си.
Тя е взела кметското кресло, когато един ден, по време на изборите, никой от кандидатите не се харесал на местните жители.
На шега някой предложил кандидатурата на котката и селяните единодушно гласува за нея. По-късно, те решили, че котка кмет е една добра примамка за туристите, така Стъбс все още редовно я преизбират.
По-голямата част от времето кметът спи, навърта се в дворовете на своите избиратели и играе с други котки, които нямат политическо влияние.

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.