34 – годишният Фади Матаниус Мтах бил нападнат от ислямисти в района на християнското село Мармарита.
Петима въоръжени мъже убили сирийски християнин, след като видели, че той носи кръст на врата си.
Информацията за случилото се е предал свещеник от диоцеза на Хомс.
Двама християни 29-годишният Фирас Надер и 34-годишният Фади Матаниус Матах минавали с кола през село Хомс. Група от петима въоръжени ислямисти открили огън по колата. Когато въоръжените мъже приближили колата, видели на врата на Фади кръст и за това решили да го убият незабавно.
Фирас също получил рани. Ислямистите взели парите и документите, оставайки Фирас на земята ранен заедно с убития Фади, мислейки, че и той е мъртъв.
Фирас успял да избяга от мястото на произшествието и пеша отишъл в град Алмштаейх, от където бил изпратен в болницата в Тарту.
Група християни пренесла тялото на Фади в Мармариту, където местната християнска общност изразила възмущението си от случилото се.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

Един млад човек си имал своя заветна мечта. Той искал да се изкачи на върха на планината.
Младежът живеел в село, което било разположено в низината. Всеки ден излизайки от дома си и се възхищавал от планината. Издигал глава нагоре, за да види върха й.
– Непременно ще се изкача там, – казвал си той.
Почнал да прави план, как да се качи на върха. Старал се, отчел и най-малките подробности. Накрая планът бил готов и младежът излязъл от дома си. Насочил към планината. Но по пътя решил, че не всичко е приготвил, както трябва и се върнал.
Няколко дена подред той продължавал да усъвършенства своя план на действие, преписвайки го многократно. Все нещо не му харесвало. Когато младият човек решил, че е време вече да действа, излязъл от дома си и тръгнал към планината. Но спрял в нейното подножие, страхувайки се, че нещо е пропуснал.
И така всеки път младежът стигал до подножието на планината и се връщал. Планът му бил станал, колкото дебела енциклопедия, но той все размишлявал и го подобрявал.
За пореден път той започнал изкачването на планината, но се почувствал уморен и седнал на един камък да отдъхне. Умората не отминавала.
– Какво да правя? Защо съм така уморен? Още нищо не съм направил, върхът е толкова далече, а аз съм толкова уморен.
Обърнал се към Бога:
– Загубих всичките си сили, а направих само няколко крачки към заветната си мечта. Дай ми сили да осъществя мечтата си, моля те!
– Всеки ден ти давах сили, – казал Бог, – но ти ги пропиля напразно.
Не пропилявайте силите си напразно. Поставете си цел и напредвайте! Планът може да се променя в процеса на реализацията.
Превърнете заветната си мечта в реалност!

Има райони, където преобладават екстремални климатични условия. Времето в тези райони е ужасно. Там човешкият живот е силно застрашен.
Малкото село Оймякон е най-студеният населен пункт на земята. Там живеят само 500 човека.
Средната нощна температура през зимата е от порядъка на -45С, за това пък през лятото въздухът се нагрява до +30С.
През зимата земята е твърда като камък. За да изкопаеш гроб са ти необходими три дни.
Никакви селскостопански култури на могат да израснат тук стабилно. Но жителите са привикнали с екстремалните сезони.
Единственото училище в селището се закрива само тогава, когато температурата падне под -52С.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.