Удивителният проект Metropolitan Station 20 е предложен за една от метростанциите в София. Проектът е на специалисти от Zeybekoglu Nayman Associates.
Той се стреми да използва връзката  между метрото и градската инфраструктура.
Стъкленият гръбнак обхваща пространство, разположено под земята, предназначен да обезпечава вътрешността на станцията с колкото се може повече количество дневна светлина.
По думите на проектантите, използването на дневна светлина, като архитектурен замисъл, спомага за максимално ефективната ориентация на пътниците и им дава чувството за безопасност.
Този ефект допринася въздухът в станцията да има цвят на небето. Спускането към метрото е изградено като елегантно съвременно допълнение към живота протичащ отгоре. В общото пространство на станцията е осигурени място, където можете да се отпуснете, магазини и заведения за хранене.
Този уникален проект показва съгласуваност между двата свята, разположени отгоре и отдолу. Елегантно геометричните форми от стъкло определят съвременните скулптурни тенденции на ново архитектурно поколение.
През деня помещенията на станцията получава естествена слънчева светлина, а през нощта изкуствена светлина, идваща от вътрешността на станцията.

Светлината е мощен инструмент. С нейна помощ може да се влияе на човек, тя го лишава от сън и покой, прави го красив или грозен. Светлината помага да възприемаме света и той става за нас разбираем и безопасен. А художникът Дъг Уилър помага на хората с нейна помощта да видят безкрайността.
Много художници рисуват светлината, различните светлосенки отразяват по реалистично действителността. Няма значение дали са подвижни или преходни. Като примери за отразена светлина и нейните сенки в изкуството можем да посочим картините на Рашад Алакбарова, светещите женски силуети на фотографиите на Кристофър Баклоу или светещата джамия на шейх Зайда в Абу-Даи. Но американецът Дъг Уилът с помощта на светлината прави…
Неговата работа «SA MI 75 DZ Ню Йорк 12″ може да се сравни с чистото синьо небе в ясен ден или нощния небесвод в безоблачна нощ. Такава безконечност, обусловена от неотразимите размери на Вселената, е неестествена. Тя е създадена изкуствено с помощта на светлината.
Инсталация «SA MI 75 DZ Ню Йорк 12″ се състои от две помещения, разделени от прозрачно стъкло. В едното се намират повече хора, а в другото – само един човек. И двете стаи имат един и същи цвет на стените, но могат да варират в зависимост от осветлението и това се осъществява синхронно.
В по-малката стая всички ъгли са изгладени и когато зрителят гледа в нея, остава с впечатление, че вижда безкрайността. Човекът, който стои там сякаш виси. За да се усили ефектът, подовете на двете стаи се намират на различни нива.
Наблюдавайки «SA MI 75 DZ Ню Йорк 12″,  човек по друг начин ще започне да възприема пространството, светлината и безкрайността.

Необичайната къща House with empty lot е разработена от японски архитект. Архитектурата и дизайна на жилището са предназначени за творческо семейство на музиканти. Това е хибрид от общата площ на жилището и самостоятелни жилищни пространства вътре в дома.
Неугледен, по японски скромен и деликатен спрямо съседните къщи, този дом е построен на издатина от релефа и създава илюзия  за ново ниво на строене.
Ориентацията на сградата също е била подчинена на особеностите на пейзажа. Местоположението и размерите на отворите допускат достатъчно количество светлина през цялото денонощие.
Въпреки ограниченията, поставени от архитектите за характеристиките на обекта, интериора на дома се стреми да максимизира потенциала си, оставяйки по-голямата част от таванското пространство отворено.
Геометрията на покрива, продължаваща в интериора, значително увеличава помещенията. Сдържаната прагматична организация на общата зона се компенсира от нетревиалното лично пространство на обитателите на творческия дом.
Дизайна на това жилище предлага нов способ за определяне на границите, функциите и действията в рамките на определено пространство.
Площта на къщата е 140,45 кв. метра, застроена е на 62,96 кв. м, а общата площ на помещенията е 110,06 кв. м.

Кипящата вода и унищожителното налягане на хидротермалните изрочници, биха убили човек моментално.

Но такива места се явяват домове на невероятни и разнообрази организми.

Подводните горещи извори в Тихия океан са станали обиталище на гигантски червеи и миди, а в атлантическите източници са се приютили скариди без очи и други необикновенни обитатели.

С помощта на процеса, наречен „хемосинтеза“ за производството на енергия, тези дълбоководни жители виреят в наситени минерална води, които изтичат от изворите.

А някои форми на живот в тези тъмни дълбини дори могат да оцелеят с оскъдната светлина, излъчвана от източниците.

Техниката за снимане на панорамната фотография много се различава от тази на обикновената.
Панорамната снимка се състои от няколко кадъра взети един след друг. След това тези кадри се слепват чрез програма за обработка на фотографии.
Така се получава една снимка обхващаща по-голям район. Панорамните фотографии са вертикални и хоризонтални. За да се направи такава снимка, е необходимо да се снимат серия от кадри, един след друг, с малко припокриване на всеки кадър. Обикновенно на панорамните фотографии се снимат пейзажи.
Такива снимки е хубаво да се правят с помощта на статив. Така сниманите кадри ще са подравнени и по-лесно ще се прилепват.
За да не се променя цвета на снимките при различните кадри, е по-добре да се използва ръчна настройка на експозицията. Тя се подбира в зависимост от осветеността на сниманото място.
При снимане на панорама е желателно, светлината да не се променя през време на снимането, в противен случай ще се получат кадри със различно осветяване.
Експериментирайте с параметрите на експозицията, докато получите добра снимка.