Необичайната къща House with empty lot е разработена от японски архитект. Архитектурата и дизайна на жилището са предназначени за творческо семейство на музиканти. Това е хибрид от общата площ на жилището и самостоятелни жилищни пространства вътре в дома.
Неугледен, по японски скромен и деликатен спрямо съседните къщи, този дом е построен на издатина от релефа и създава илюзия  за ново ниво на строене.
Ориентацията на сградата също е била подчинена на особеностите на пейзажа. Местоположението и размерите на отворите допускат достатъчно количество светлина през цялото денонощие.
Въпреки ограниченията, поставени от архитектите за характеристиките на обекта, интериора на дома се стреми да максимизира потенциала си, оставяйки по-голямата част от таванското пространство отворено.
Геометрията на покрива, продължаваща в интериора, значително увеличава помещенията. Сдържаната прагматична организация на общата зона се компенсира от нетревиалното лично пространство на обитателите на творческия дом.
Дизайна на това жилище предлага нов способ за определяне на границите, функциите и действията в рамките на определено пространство.
Площта на къщата е 140,45 кв. метра, застроена е на 62,96 кв. м, а общата площ на помещенията е 110,06 кв. м.

Кипящата вода и унищожителното налягане на хидротермалните изрочници, биха убили човек моментално.

Но такива места се явяват домове на невероятни и разнообрази организми.

Подводните горещи извори в Тихия океан са станали обиталище на гигантски червеи и миди, а в атлантическите източници са се приютили скариди без очи и други необикновенни обитатели.

С помощта на процеса, наречен „хемосинтеза“ за производството на енергия, тези дълбоководни жители виреят в наситени минерална води, които изтичат от изворите.

А някои форми на живот в тези тъмни дълбини дори могат да оцелеят с оскъдната светлина, излъчвана от източниците.

Техниката за снимане на панорамната фотография много се различава от тази на обикновената.
Панорамната снимка се състои от няколко кадъра взети един след друг. След това тези кадри се слепват чрез програма за обработка на фотографии.
Така се получава една снимка обхващаща по-голям район. Панорамните фотографии са вертикални и хоризонтални. За да се направи такава снимка, е необходимо да се снимат серия от кадри, един след друг, с малко припокриване на всеки кадър. Обикновенно на панорамните фотографии се снимат пейзажи.
Такива снимки е хубаво да се правят с помощта на статив. Така сниманите кадри ще са подравнени и по-лесно ще се прилепват.
За да не се променя цвета на снимките при различните кадри, е по-добре да се използва ръчна настройка на експозицията. Тя се подбира в зависимост от осветеността на сниманото място.
При снимане на панорама е желателно, светлината да не се променя през време на снимането, в противен случай ще се получат кадри със различно осветяване.
Експериментирайте с параметрите на експозицията, докато получите добра снимка.

Този факт потвърждават офталмолози от Кемерово. Те били шокирани от резултата получен от общението на дългогодишната им пациентка с делфин.

Двустранна ретинопатия при недоносване е диагнозата на Яна Мазурок. В последно време момичето е реагирало на светлина, но не виждало предметите. На практика това е нулево зрение. Девет годишната Яна е смятана за неизлечимо болна.

Лекарите решили да опитат лечение с делфини. Делфина, който дружал с момичето се наричал Ян. Когато пуснали детето във водата, то хванало делфина за перките. Той я целунал по носа и челото, а Яна по „брадичката“. На третия ден след тази терапия момичето направило първите си стъпки сама.

Курсът на лечението се състоял от осем сеанса, всеки с продължителност от 30 минути. В този процес на оздравяване човек изпитва ярки и положителни емоции.

Заедно с общението между делфина и болния, тук се провеждат и други санаторно-курортни процедури. След общението с животното, Яна е споделила, че е усещала как делфина изтласквал болката ѝ навън.

След няколко сеанса момичето вече нямало главоболие, дори изчезнала слабостта от тялото ѝ. Според лекарите, делфинът излъчва постоянно ултразвукови вълни и подбужда хората към общение. Освен това морската вода също допринася за лечението на болния.

Когато Яна се върнала у дома шокирала офталмолозите с това, че можела да опише всичко, което виждала на картинките и таблиците, които ѝ били показани. Зрението ѝ се е подобрило от 0 до 7.

Нека хвърлим малко светлина върху произхода на азбуката на Кирил и Методий.

В „Пространото житие“ на Константин Кирил е споменато, че заедно с брат си той престоява в кримския град Херсон, преди да замине за хазарите.

В Крим, обетованата земя за българите, по-малкия брат открива църковни ръкописи – Псалтир и Евангелие. След различни изследвания се достигнало до извода, че тези книги са били изписани със сирийска азбука.

Именно от град Самара в Крим се появяват свещенни книги, написани на сирийски. С тях успява да се запознае Кирил. Вероятно това е писмото на сирийските монаси-християни, които трябвало да напуснат манастира в Самара, избран за място на двореца на халифа Му’тасим. Тази писменост е много близка до писмото използвяно от древните българи.

Азбуката им се е състояла от сирийски, арамейски и хуно-български рунически знаци, използвани от Кирил през IX век за да състави глаголицата.