Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.

Тази сутрин по хладина дворът се огласяше от равномерното, безучастно към несъвършенствата на света гукане на гугутките, накацали по огромните дървета. Клоните се полюшваха едва едва, озарени от бликащата светлина.

През нощта бе валяло и сега тревата, макар и вече уморена, ухаеше свежо. Най-нежните листа бяха пожълтели твърде рано. От време на време ветрецът се усилваше, както и гукането.

В градината човек с престилка метеше пътеката край цветята, сякаш косеше тишината. Мраморната чешма шуртеше сладко. Изведнъж слънцето плисна лъчите си и всичко наоколо заблестя.

Колко е хубаво човек да се потопи в чудото на утринта, забравил съществуването на тревата, дърветата, реката, която като времето неспирно тече и  отминава.

Въздухът се разцепи от крясъците на птиците. Слънцето се издигна и стана още по-голямо. То хвърли златния си мост към земята, а ние се оставихме на ласката му.

Небето се избистри и стана чисто като сълза. Дойде денят, а с него и радостта в живота.

Скоростта на електрически ток е почти равна на скоростта на светлината.

През 1746 г., когато още не е било известно това, френският свещеник и физик Жан-Антуан Нолле поискал да измери скоростта на тока експериментално.

Той свързал 200 монаси в кръг чрез железни проводници. Получила се верига с дължина повече от половин километър. А след това пуснал ток получен от батерията на Лейдън, изобретена година по-рано.

Всички монаси реагирали мигновено, което убедило Нолле в много високата стойност на неизвестната величина.

Много от нас възприемат християнството като съвкупност от идеи, но това не е така.
Ако апостолите бяха останали в същото състояние, в което са били между Възнесението и Педесятница, светът никога нямаше да чуе Благата вест. Те нямаше  да гонят бесове, да изцеряват болни, да освобождават…, ако не са били в единство със Святия Дух.
Днес вярата ни е отслабнала, слабо свидетелстваме, защото ръцете ни и краката ни са вързани от греховете ни. Така в нас не остава почти никаква християнска радост.
Четейки Деянията на апостолите усещаме, че животът ни не е като техния. Защо е така? Защото живеем без Святия Дух. Ние сме плахи и съмняващи се като апостолите преди Педесятница.
Но погледнете, край нас има хора, които светят с вътрешната си светлина. Те радостно преодоляват всички жизнени трудности. Не остават дълго опечалени. Защо?
Защото имат жива динамична връзка със Святия Божий Дух.
Ако животът ни не е изпълнен със Святия Дух, той е безцелен.

Плажове с бял кварцов пясък има почти навсякъде. Най-красивото място с абсолютно бял пясък се смята плажа Хаймс, намиращ се в Австралия.

Плажът напомня на разбита сметана.

Благодарение на отразяващите свойства на белия пясък, там могат да се правят страхотни снимки, дори и при слаба светлина.

Плажът Хаймс е влязъл в Книгата на рекордите Гинес като областта с най-белия пясък в света.

Необикновена красота! Благодарение на белия пясък, водата в плитчините има приказно син цвят. Туристите могат да наблюдават делфините, играещи във водата. На плажа често има птици. Папагалите вземат храна директно от ръка.

Водата е прозрачна и спокойна, а това много се харесва на любителите на подводното плаване. Тук могат да се видят множество риби.

Плажът обикновено не е претоварен от хора.

Чистота и спокойствие….. Какво още ви е нужно за да си отпочинете чудесно?