В края на 70-те години на миналия век във фантастичен роман на почти неизвестния татарски писател, има епизод, в който героят разговаря по мобилния си телефон.
Интересното е, че описаното в романа устройство имало възможности, които са характрни днес за смартфони, айфони и всякакви такива, без които в съвремения живот не можем.
Своето устройство за връзка героят носел на китката си като гривна или часовник. Вероятно той го е използвал и за часовник. Часофоните макар и интересно решение по въпроса за устройствата при мрежова връзка, в днешно време отстъпват по популярност на смартфоните и телефоните.
Устройството в романа възпроизвеждало музика като сигнал. Авторът пише, че сигналът за връзка била приятна мелодия. Невероятното в това фантастично устройство било, че можело да се избере сигнал по вкуса на всеки.
Свързването с друг човек описана в романа, била видеовръзка. Героят не само чувал, но и виждал събеседника си на екрана на устройството и то в реално време.
До скоро даже в световната класическа фантастика, трудно може да се намерят устройства, които са се появили като мобилни телефони или подобни джаджи в съвремието.

Програмистът изживява писането на програма като най-висша форма на на творческо умение. Както авторът на роман с помощта на букви и думи създава въображаем свят, в която се разиграва една история, така програмистът с битове и байтове пише своята поредица от кодирани знаци за компютъра., чрез която излитат и кацат самолети в гъста мъгла, без намесата на пилот, хирурзите извършват сложни операции или се изстрелват ракети от подводницата към сушата и те достигат целта си с голяма точност. Разбиването на сложни програми се приема от посветените, като още по-висша форма на творчество. Точно като писането на роман. Интензивна, омайваща, интелектуална и изморителна дейност.

Някои хора мразят да губят толкова много, че дори и след развод, по всеки възможен начин правят  „мръсни трикове “ на бившите си съпруги.
Например, Алан Марковиц от Детройт си купил къща в непосредствена близост до имението на бившата си нежна половинка. На балкона предприемчивият американец поставил скулптора, показваща среден пръст.
Този неприличен шедьовър бившата му жена всеки ден вижда от своя прозорец.
Триметровата скулптура струвала на „отмъстителя“ седем хиляди долара. Тя успешно „се пречкала“ пред очите на изоставилата го жена. През нощта скулптора се осветява.
Алан Марковиц и Туохи били женени две години.  По време на развода се установило, че бившата му жена си е имала друг любовен роман. Марковиц искал да отмъсти хуманно и така си направил пиар.
Хората наоколо останали доволни, че си имат такъв съсед.
Лесно е да се смееш на чуждото нещастие, но можеш ли да спомогнеш за поправянето на разбити взаимоотношения? Ами ако един ден ти се окажеш в същото положение?

Сталин поканил Максим Горки при себе си в Кремъл и му казал:
– Много ми хареса вашият роман „Майка“. Прекрасна книга. Не ви ли е идвало наум да напишете роман „Баща“? Съгласен съм да бъда прототип на главния герой.
– Не знам, Йосиф Васарионович, мога ли да изпълня такава отговорна задача, – казал Горки. – Болен съм, а и на възраст вече. Освен това работата ми по „Клим Самгин“ е в застой.
– А вие все пак опитайте, не се отказвайте толкова лесно, – насърчил го Сталин. – Да опитваш, не е изтезание, нали другарю Берия.

След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?