Немски психолози са намерили лек против съпружеска неверност. Оказало се, че един мъж не би изневерил, ако му се капне в носа синтезиран  окситоцин.
Изследванията от последните две години са показали, че окситоцинът контролира нашата влюбчивост. Знае се, че в ранните етапи на една романтична връзка между един мъж и една жена концентрацията на това вещество,  произвеждащо се в хипоталамуса, се увеличава в кръвта и на двамата. Съдържанието на окситоцин е в по-голямо количество през първите 6 месеца на съвместния им живот, а след това постепенно се снижава.
Изследователите са си задали въпрос, дали може да се запази семейство със солиден опит от развод, ако се внесе в организма на мъжа допълнително „пептида на влюбеност“.
Експериментът бил проведен с 86 мъже. Една част от тях имали съпруги, а останалите били неженени.
След като на изпитваните капнали в носа окситоцин, пред тях поставили красива жена и поискали да изберат най-удобното разстояние до нея, да оцени степента на привлекателност по 100-точкова скала.
Изяснило се, че женените мъже след като им се капне в носа окситоцин избират по отдалечено разстояние до обекта, отколкото преди капването. Капването на окситоцин при неженените, практически не изменя оптималното разстояние.
Психолозите направили извод, че при намаляване на разстоянието до привлекателния „обект“ некомфортността е свързана с посъзнателното нежелание да се осъществи контакт с непознат.
Освен това окситоцин намалява страх. Но ако го използвате като лек срещу измяна или за смелост, тогава ефектът ще бъде временен, само в определени часове.  Малко хора биха употребявали окситоцин, защото страничните ефекти на този хормон все още не са напълно изучени.

Точно на нея ли трябваше да се случи? Съвсем малко е разстояние между стъпалото и маршрутката, но този ден за беда бе обула новите с високите токчета. И как така се изметна крака й, тя не разбра. Само си спомняше, че се претърколи. Забеляза, че единият и крак някак странно стоеше на една страна.
Шофьорът на маршрутката притича, помогна и да се качи в колата и попита:
– Къде да ви закарам?
Лицето му се бе удължило от уплаха, а ръцете му нервно потрепваха.
– Като наближим, ще ви помоля да спете някъде около входа на блока, каза спокойно жената.
Тя бе едра закръглена жена. На вид спокойна, но някакво смущение се прокрадваше в очите й.
Наближиха блока и тя помоли само да й помогнат да слезе. Хвана се за една кола и се заоглежда за някой познат. Като че всички се бяха изпокрили този ден. Накрая се реши и извика на минаващия малчуган:
– Момче, моля те позвъни на най-горния звънец в ляво. Не се страхувай, горе е само мъжът ми. Звъни непрестанно докато се появи на балкона.
Момчето разбра, че жената не можеше да помръдне. Пристъпи до входа и натисна звънеца, без да отмества пръст. След малко на балкона се появи едър мъж.
– Иво, – извика жената, – счупих си крака. Слез бързо, трябва да ме закараш до болницата!
Мъжът изчезна веднага, а тя безпомощно се отпусна върху колата.
„Казах му бързо, какво прави“? – мислеше напрегнато жената.
След малко мъжът и се показа от входа с две големи чанти и се запъти към нея.
– Какво ще правиш с тези чанти? – попита жената учудено.
– Нали ще те карам в болницата, приготвих ти багажа. Докато намеря бельото ти, кърпа… зор видях.
– Но аз съм си счупила само крака, няма да оставам там.

При подготовката за обединяването на английските колонии в Австралийски съюз, дълго не могли да решат кой град да си изберат за столица.
Най-големите градове Сидни и Мелбърн претендирали за това звание и не си отстъпвали един на друг.
За това било прието решение за столица да се построи съвсем нов град – Канбера. Той се намира на значително разстояние както от Сидни, така и от Мелбърн.

Японски инженери са разработили устройство, което със сигурност ще ви помогне. Новото устройство за потискане на говоренето е направено под формата на картечница. То е пълно с говорители и микрофони, както и специалните трансмитери за насочен звук.
Идеята на устройството е съвсем проста. Всеки знае, че човек не може да говори ако думите му се повтарят със закъснение от една секунда. Супербързото ехо може да обърка мислите на всеки. Устройството съдържа редица говорители и микрофон, които правят точно това, повтарят в ухото на оратора думите му със закъснение от 0,2 секунди.
Преимуществото на устройството е в това, че звукът може да бъде насочен в тесни граници и от определено разстояние. За това устройството не е нужно да се поставя до ухото на говорещия.
Японските разработчици казват, че новият продукт може да „унищожи“ непрекъснатото говорене, без да причинява физическа вреда на лицето. Това устройство помага, както при спонтанна реч, така и при четене на дълъг текст.
За сега не се споменава къде точно ще бъде приложението на тази новост, но тя може да се постави в библиотеки, интернет кафенета, гари, университетски лекционни зали и други обществени места, когато не всички искате да слушат двойка бъбривци, събрали се на едно място.

Първите безжични телефони са били големи и са имали ограничен радиус на действие.
Александър Бел е експериментирал с безжични телефони още през 1880г., но те били забравени. За тях си спомнили чак през втората половина на 20 век.
Въпреки това, през 1920 г. един американски изобретател е създал и използвал успешно далечния предшественик на сегашните мобилни телефони.  Макфарлейн конструирал антена от три части в комина, която му позволявала да използва телефон, без да излиза от автомобила. За разлика от повечето безжични „телефони“ на времето този можел да приема и изпраща сигнал, както модерен мобилен телефон. Той е работел на разстояние 457 метра.
Други изобретатели също са експериментирали с идеята за мобилните комуникации. Така и в този клип от архивите на британската фирма Pathe, от 1922 г., две жени говорят по телефона на улицата в Ню Йорк, включвайки се към пожарния кран.