Гъбата Ophiocordyceps unilateralis поразява нервната система на мравката и превръща трудолюбивият войник в асоциално зомби. Заразеното насекомо напуска колонията, слиза от дървото на земята и се закрепва на някое листо, като впива челюсти в жилките на растението. Така захваналата се мравка-зомби умира.

След известно време от главата на насекомото израства плодово тяло от същата гъба, която го е превърнала в зомби.

Учените обясняват, че макар трупът да виси с главата надолу на височина около 25 сантиметра, покълналите гъбички съзряват и разкъсват жертвата. Така спорите се разпиляват по горската повърхност, а след това завземат и другите мравки.

Гъбите не само прорастват в главата на насекомото, но използват мозъчната му плесен за развитие и разпространение.

Мравки висящи над земята са идеална среда за размножение и развитие на гъбата. Тук влажността е висока до 95% и хранителните вещества са достатъчни.

Децата са обикновено агресивни и не вслушващи се в никакви съвети или прекалено изпълнителни и пасивни. От къде идва всичко това?
Ако детето прекарва повече време сред природата и му позволяваме самостоятелно да опознава света, то ще се развие нормално. Желанието да твори, да проявява инициатива и  мисълта, че трябва да съобразява собствените си желания с околните му помагат да се изгражда като личност.
Забелязваме как паметта, която не играе роля при играта на пясъка, при пързалката или люлката, остава да доминира при развитието на душата. Ако тя оседлае чувствата и здраво държи юздите им, познаването на околния свят, търсенето, експериментирането и самото творчество заглъхват.
Децата, чиито родители прекалено много ги контролират, като ги задължават да учат множество текстове и стихове наизуст, да ходят на уроци по езици, да се учат  майсторски да свирят на даден инструмент, да посещават различни уроци по танци, изостават в развитието на своята самостоятелност.
В последните години малчуганите прекарват десетки часове пред телевизора или телевизионната игра, стават пленници на компютъра. Тези съвременни вундеркинди имат свръх памет, която избягва всякакво развитие на инициатива и самостоятелност
Едно дете не се нуждае от програма, която да му казва какво да прави или какво да не прави. То се нуждае от осмисляне на това, което прави, защото в противен случай самото действие ще се превърне в ненужно бреме за него.
Подрастващият влиза в ролята на всезнаещ, само и само да бъде похвален, да се задоволи неговото щестлавие. Ако в цирка е „червенокос“,  в компанията чудак, то в обществото е компетентен по всички въпроси. Когато човек се развива нормално, тези проблеми отсъстват. Колко енергопотенциал изгаря напразно?
Подтискайки самонициативата и самостоятелността на децата си ги превръщаме в реалисти, педанти, играчи, но играчи без риск и без истински победител.