Това наистина е така. Разбира се, то лекува с образи, а не хапчета.
Навярно сте чували често да казват: „Всички болести са на нервна почва“.
Хапчетата лекуват физическото тяло, а рисуването може да излекува всяка дисхармония, която е възникнала у човека и му причинява някакво заболяване.
Не напразно преди сто години в психологията се е появил метода арт-терапия, лечение с изкуство.
Ето и няколко основания поради, което рисуването се използва, като терапия.
В рисуването ние изразяваме себе си и своите вътрешни усещания, дори и тези, които не осъзнаваме.
Ако можем да разчитаме всяка рисунка, то можем да диагностицираме състоянието на художника.
Чрез рисуването могат да се изявят чувства и емоции, които ни подтискат. Продължителното подтискане на емоциите води до определени заболявания.
Чрез рисуването чувството на гняв, омраза, страх, могат да се отхвърлят, В противен случай те потъват дълбоко в нас, а всичко това не остава безнаказано.
Рисуването развива дясното полукълбо на мозъка. В резултат на това растат нашите творчески способности и умения.
Рисуването и изкуството като цяло, носят радост.
Човек вкусил от удоволствието да рисува, открива за себе си още един мощен канал за наслаждение.

Много често се срещат семейства, които не могат да се нарекат щастливи. Мъжът и жената не се доверяват един на друг. Това оказва влияние върху интимния им живот. Съпрузите се страхуват да разкажат един на друг за своите сексуални желания и фантазии. В резултат на това идва изневярата.
Отсъства честността в отношенията. Мъжът и жената крият един от друг  парите, подаръците и взаимоотношенията с други хора. Те живеят в страх да не се разкрият предишните им тайни. А тези тайни изведнъж стават явни.
Вместо да се подържат един друг, съпрузите се нагрубяват. В общението им често преобладават унижението и отмъщението. Вероятно сте чували в такива ситуации реплики от вида: „Ти си глупачка! Сядай и мълчи, все едно нищо не разбираш.“ или „Ти си парцал, какво изобщо можеш?“
Мъжът и жената не се вслушват в думите си. Те остават глухи към потребностите на другия. Не забелязват, по-точно игнорират желанията, мечтите, даже болката на най-близкия си човек.
Съпрузите вече не са интересни един за друг. За тях не е важно, как живее, какво прави човекът, с който делят едно легло. Те не знаят какви са преживяванията, болките и разочарованията на другия. Резултата е пълно отчуждение. Чувствата изстиват и семейството умира.
Те никога нямат време един за друг. Не могат да опознаят човека до себе си, за да го подкрепят в труден момент. Те  не създават отношения, които ще се харесат и на двамата. Така попадат в затвора на взаимоотношенията, които сами са си създали.
В отговор получават болка, унижение и разочарование от живота.
Каква печална истина! Такива неудачни семейства има много. И причината за целия им неуспех е, че не желаят да променят нищо в живота си. Разрушените отношения ще се превърнат в руини на униженията, лъжите и разочарованията им. Това може да направи всеки. Но всеки може и да създаде честни и щастливи взаимоотношения, в които да преобладава любовта и радостта.
Хапчето за тези наранени чувства е много просто. Простете си, доверете се един на друг и се обичайте!

Слънцето силно прежуряше и старата липа бе приютила под сянката си трите продавачки, които временно напускаха контейнерите оборудвани като малки магазинчета.
На обяд беше най-горещо и те с наслада дишаха свежия въздух под дървото. Към тях се приближи дребна възрастна жена. Торбите, които носеше леко бяха прегърбили раменете й. Тя поздрави учтиво и каза: „Благодаря ви за информацията, която ми дадохте вчера. Успяхме на време да стигнем и тя хвана автобуса“.
Какво беше се случило? Много рано сутринта жената трябвало да изпрати дъщеря си в града, за да хване от там друг автобус за друг град. На спирката има будка и обикновено на нея е лепнато разписанието за преминаващите автобуси, но тогава било затворено и жената не знаела, кога е най-ранния превоз. Когато се срещнала с трите жени по обяд, тя успяла да научи това, което я интересувало.
След като жената благодари, една от продавачките смутено сведе глава и се изчерви: „Няма защо, нали сме хора, трябва да си помагаме“. Явно тя бе източника на информацията. Но от какво бе породено това смущение? Никой до сега не бе и благодарил за такова обикновено нещо. Тя бе правила къде, къде по-големи неща, за които бе очаквала благодарност, но уви не бе получила нищо. И изведнъж, за нищо и никакво нещо някой да дойде и да ти благодари.
Реакцията на тази жена красноречиво говори, че отдавна сме забравили да благодарим, както за малките, така и за големите неща. Но ако на нас не ни благодарят? Е, сигурно вече сте свикнали с това и не ви прави впечатление. Но замисляли ли сте се как въздейства едно обикновено „благодаря“?
Човек макар и несвикнал да го получава, когато го чуе в него се задейства чувството на удовлетвореност. Изпълва го радост , че и той е могъл да помогне в нещо.
Не забравяйте да благодарите! В живота няма малки и големи неща, всяко от тях си има своята стойност и не бива да се подценява. Важен е жеста и чувството, което влагате, когато благодарите, защото резонирайки в отсрещния се връща върху вас и ви доставя радост. Благодарете,  дори  никога  да не сте го правили или да сте смятали, че човека отсреща не го заслужава.  Опитайте, от това не боли!